27 мар. 2010 г., 16:42

Патриотично

830 0 7
1 мин за четене

Навръх националния празник Ставрева от петия етаж просна бяло, зелено и червено пране на балкона си. Иларион Ставрев се измуши изпод прането, опря мощни мишци на парапета, изпъна косматото си тяло и пръдна. Под него Николова, обхваната от кулинарен патриотизъм, готвеше гювеч с бяло сирене, зелени чушки и червен пипер. Николова, викна Ставрев, ако манджите на мойта миришеха като твойта, нямаше да я бия с белите си юмруци по зелената тиква, докато почервенее. Благодаря, Ставрев, благодари Николова, изкикоти се срамежливо и погледна с бялото на очите си зелената тенджера върху нагретия до червено котлон. Всъщност Ставрев се чудеше как да се вмъкне в леглото ù, затова казваше на бялото - червено - иначе Ставрева беше още зелена в готвенето. Не беше и кой знае каква красавица, но Ставрев искаше да отмъсти на жена си, още откакто я видя да слиза от бялата лада на Куюмджиев, да размахва зелената си чантичка и да лепва една червилена целувка върху предното стъкло. Оттогава тя бял ден не видя, защото Иларион започна да я нарича невярна зелена жаба, която заслужава червен картон. Но да се върнем към Николова - докато чакаше гювеча да стане, тя чистеше балкона с белина, а Иларион заточи зелени лиги по червения ù задник. Бела съм, бела, Радо, припяваше тя, изкусително поглеждаше към Иларион - явно му даваше зелена светлина да слезе да разгледа червен балдахин на новата ù спалня.

Два часа по-късно пред зеленясалия от старост вход спря бяла линейка с включена червена лампа. Зеленоок млад лекар, родом от Червен бряг, слезе от линейката и развя бялата си престилка нагоре по стълбите към Николови. За жалост, беше закъснял - Ставрев вече беше в тунела с бяла светлина, който го водеше право към зелените поляни на Рая, а може би към червените огнища на Ада. Така Ставрев разбра по трудния начин, че на национален празник сини хапчета не се пият.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...