Патриотично
Навръх националния празник Ставрева от петия етаж просна бяло, зелено и червено пране на балкона си. Иларион Ставрев се измуши изпод прането, опря мощни мишци на парапета, изпъна косматото си тяло и пръдна. Под него Николова, обхваната от кулинарен патриотизъм, готвеше гювеч с бяло сирене, зелени чушки и червен пипер. Николова, викна Ставрев, ако манджите на мойта миришеха като твойта, нямаше да я бия с белите си юмруци по зелената тиква, докато почервенее. Благодаря, Ставрев, благодари Николова, изкикоти се срамежливо и погледна с бялото на очите си зелената тенджера върху нагретия до червено котлон. Всъщност Ставрев се чудеше как да се вмъкне в леглото ù, затова казваше на бялото - червено - иначе Ставрева беше още зелена в готвенето. Не беше и кой знае каква красавица, но Ставрев искаше да отмъсти на жена си, още откакто я видя да слиза от бялата лада на Куюмджиев, да размахва зелената си чантичка и да лепва една червилена целувка върху предното стъкло. Оттогава тя бял ден не видя, защото Иларион започна да я нарича невярна зелена жаба, която заслужава червен картон. Но да се върнем към Николова - докато чакаше гювеча да стане, тя чистеше балкона с белина, а Иларион заточи зелени лиги по червения ù задник. Бела съм, бела, Радо, припяваше тя, изкусително поглеждаше към Иларион - явно му даваше зелена светлина да слезе да разгледа червен балдахин на новата ù спалня.
Два часа по-късно пред зеленясалия от старост вход спря бяла линейка с включена червена лампа. Зеленоок млад лекар, родом от Червен бряг, слезе от линейката и развя бялата си престилка нагоре по стълбите към Николови. За жалост, беше закъснял - Ставрев вече беше в тунела с бяла светлина, който го водеше право към зелените поляни на Рая, а може би към червените огнища на Ада. Така Ставрев разбра по трудния начин, че на национален празник сини хапчета не се пият.
© Илиян All rights reserved.
Съвсем навреме го прочетох./наближава празник- национален/
