Седемгодишният Радослав често ходеше при дядо си Иван на село. Искаше да помага във всяка работа, с която се занимаваше възрастният мъж. Лятната ваканция играеше по поляните и дядо му не го занимаваше с труд. Детето достатъчно се изморяваше от игрите с другите деца. Бе зимен ден, когато детето бе оставено от родителите си за почивните дни при баба и дядо. Стоеше до печката и надничаше в телефона си. Иван го наблюдаваше. Струваше му се, че на толкова крехка възраст едно дете не бива да стои пред екрана много време. Искаше по деликатен начин да поговорят на тази тема.
-Има ли нещо интересно в този телефон? - попита Иван.
- Дядо, няма. Но какво да правя? Скучно ми е малко.
- На село няма скука, моето момче. Сега е зима и повече си стоим вкъщи. Искаш ли с теб да свършим една работа?
- Да, дядо! - отговори Радослав.
Дядото си облече ватенката. Помогна на детето да си обуе обувките. Закопча дебелото яке и излязоха на двора. Стигнаха до две редици подредени като по конец кошери. Радослав се зарадва. Той отдавна бе молил дядо си да го вземе до пчелите. Но старецът се страхуваше.
- Как така, дядо! - каза Радослав. - вече ме пускаш тук?
- Ами, зима е! - отговори Иван. - Сега пчелите не са опасни. Искаш ли да научиш нещо за тях?
-Искам! - извика момчето и двамата се засмяха.
Вървяха между кошерите. Нямаше пчели навън. Времето бе студено.
-Дядо! - каза момчето. - Какво правят сега пчеличките?
- Вътре в кошерите са, Радо! - отговори Иван. - Ти знаеш ли колко са умни и какъв ред има при тях? Виж сега. Аз съм пчелар. Значи се грижа за пчелите. А моята работа е само да ги наглеждам. Един път в седмицата идвам при тях. Ако има нужда правя нещо. Иначе те си вършат цялата работа.
- Не им ли е студено, дядо? Аз замръзнах.
- Не, моето момче! отговори Иван. - Те жужат вътре в кошера. И така си създават нужната топлина. Ти знаеш ли, че при тях въздухът е толкова чист, че се използва за хора, които имат нужда? Сега гледаш, че няма пчели навън и си мислиш, че спят?
- Да! - отговори Радослав.
- Не спят.
- А какво ядат? - попита детето.
- Това е работата на пчеларя - каза Иван. - В кошерите има пити. Там пчелите складират меда. Когато го вадя винаки оставям една пита. Това е строителна рамка. Вместо да им давам захар, пчелите се хранят с меда. Тези отвори долу се наричат "прелки". Като свие студът аз ги затварям и пчелите зимуват.
- А лятото, дядо? - попита Радослав.
- Лятото. Тогава пчелите ходят на паша. Носят събраното и го складират по питите.
- Самички ли? - попита момчето. - Без някой да им казва.
- Да! - отговори дядото. - Такава организация имат, че хората могат да се учат от тях.
- Значи пчелите са трудолюбиви и отговорни.
- Не само - каза Иван. - Те работят, но и гледат за реда в кошера. Ако някоя пчела не си върши работата, те я гонят. До най-главната от тях, пчелата майка също може да бъде заменена. При пчелите няма мързел. Няма това, ако не им се става да се поизлежават още малко.
-Е, дядо! - каза Радослав. - Аз само понякога.
Иван се усмихна. Погали малчугана по главата и каза:
- Пчелите са толкова отговорни, че отиват за храна и се връщат пак в кошера. Не се губят поне до пет километра. Нужно е само наблизо да има вода.
- Обичат ли хората, дядо? - попита детето.
- Стига човекът да не ги дразни. Да не се е напръскал с парфюм. Да не е пил алкохол. И е хубаво да се ходи при пчелите от десет до дванадесет и от два до четири следобед. Тогава са спокойни. И да слага човек було и да няма гола част от тялото. Има една духалка, която пълня със тор. За да може да се поупоят малко. И действам.
- Много ми е интересно, дядо! - каза Радослав. - Как са полезни и как обичат хората.
- При пчелите, моето момче няма едно казваш друго вършиш. Те са ти благодарни, благодариш им и ти. Човекът може само да се учи от тях. Хайде да влизаме вътре, че е студено!
- Добре, дядо!
Внук и дядо се прибраха в топлата стая. Радослав си представи, че това е техния кошер. Забрави за телефона. Мислеше си за това, как тези малки създания можеха да живеят в ред и да бъдат полезни.

Явор Перфанов
10.02.2023 г.
Г. Оряховица