Седемгодишният Радослав често ходеше при дядо си Иван на село. Искаше да помага във всяка работа, с която се занимаваше възрастният мъж. Лятната ваканция играеше по поляните и дядо му не го занимаваше с труд. Детето достатъчно се изморяваше от игрите с другите деца. Бе зимен ден, когато детето бе оставено от родителите си за почивните дни при баба и дядо. Стоеше до печката и надничаше в телефона си. Иван го наблюдаваше. Струваше му се, че на толкова крехка възраст едно дете не бива да стои пред екрана много време. Искаше по деликатен начин да поговорят на тази тема.
-Има ли нещо интересно в този телефон? - попита Иван.
- Дядо, няма. Но какво да правя? Скучно ми е малко.
- На село няма скука, моето момче. Сега е зима и повече си стоим вкъщи. Искаш ли с теб да свършим една работа?
- Да, дядо! - отговори Радослав.
Дядото си облече ватенката. Помогна на детето да си обуе обувките. Закопча дебелото яке и излязоха на двора. Стигнаха до две редици подредени като по конец кошери. Радослав се з ...