Не знам какво ме прихвана така изведнъж, ама ми се върнаха изневиделица рояк картинки от едно отда-а-авна минало време. По принцип за всичко си има причина, нали така? Ама де факто, откъде се взеха, знам ли? Аха! Знаех си! Има круша опашка. Замириса ми. А това няма как да го объркам никога. Замириса ми на печени чушки. На печката отвън, до лятната кухня. Тоя аромат няма равен. Триста ти наргилета, трева и тям подобни. От тая миризма изпадам в истинска нирвана. И май точно това ми се случва днес. Дошло е време значи. Така, без да се усетим, навлизаме между двата най-хубави сезона на годината. Времето, за което давам мило и драго - сутрин е хладно и свежо, денем е топло и приятно, вечер е романтично и едно такова пивко... Вечер, по хлад, пъргави баби като майка ми (Господ здраве и живот да ù дава) берат червените чушки за низане в едната кофа, в другата - тия за печене. Сутрин, рано, на разсъмване, немирни старци, като баща ми (и него да го пази Господ) наклажда печката и докато напече с ...