Застрахователната кантора беше затворена. Неделният ден уморено протягаше първите си лъчи. Заблуден клиент се запъти към вратата, посегна към металната дръжка, после се сепна внезапно, сякаш някой му нашепна, че е почивен ден и се обърна, продължавайки пътя си. Калдъръмената уличка беше спретната, с ниски, но стройно поддържани дръвчета, засяти от кмета на малкото градче преди година.  До тях дървени пейки се бяха удобно разположили и с нетърпение очакваха уморените пътници да поседнат, за да им вдъхнат сили. Уличните лампи бяха свели металните си глави, готови да огреят и най-тъмното ъгълче на уличката. Беше пролет и между клоните кръшно проявяваха умения в музиката няколко птичета. Отсреща, срещу кантората, беше кафенето на Джовани. За него нямаше почивен ден. Оттам надалеч из градчето се носеше великолепно преплетеният аромат на прясно изпечени кроасани с крем и току що смляно кафе.

- Чудя се дали този аромат не кара слънцето да излиза по-рано всеки ден, за да му се наслади, Джовани!

- Добро утро и на теб, farfalla (итал. „Пеперуда“).

Джовани обичаше да нарича всичките си клиенти с красиви имена. Някои бяха различни видове птички, някои калинки, но само тя – пеперуда. Младата дама внимателно отпи сутринен живот от малката чашка пред нея, сякаш да не загуби и капка от ценната течност. Застрахователната кантора отсреща беше нейна. Въпреки почивния ден, кафенето на Джовани я водеше неизменно и в съботен ден там. Обичаше да стои, да гледа през прозореца минаващите, да им маха. Те отвръщаха. Усмихваха й се и нещо говореха от другата страна на стъклото. Дори да не ги чуваше всеки път, знаеше, че й мислят доброто. Който я познаваше, я обичаше.

- Това ще е най-хубавата пролет!

Идилията на сутришното й кафе с кроасан беше прекъснато от глас, който й се стори много познат. Обърна се, погледна го. Господинът беше седнал на метри от нея, но по никакъв начин тя не може да се досети защо този глас я привлича толкова. Напрегна се да помисли, една бръчка се появи за секунда, което я направи още по-красива.

- И защо ще е най-хубавата? – попита тя, а господинът срещу нея помаха притеснено и добави – Заради това, че Ви Виждам, госпожице. Вие сте красива като най-красивата пеперуда, както Джовани Ви нарече.

- О, той ласкае всички дами, все пак е италианец.

- И те знаят кое е красиво. 

- А аз защо си мисля, че някъде съм Ви срещала?!... попита неуверено тя и не очакваше да получи отговор

- Защото наистина сме се срещали. Но не като Ваш клиент или търговски пътник.

Тя погледна с удивление и дъхът й замря за миг.

Мъжът дръпна стола си мъничко към нея, наклони глава, така че да може тя да чуе добре последвалия шепот.

- Сигурно ще ме помислите за луд, госпожице, но идвахте на няколко пъти в моя сън... това лице не мога да го забравя.... вие мълчахте, но аз.....но как е възможно Вие да помните гласа ми?    

Това беше! Тя го беше сънувала. Един и същ повтарящ се сън, който много й харесваше. Не можеше да види лицето му, макар да искаше, но чуваше гласа му. Когато се случеше, тя не искаше да се събужда, за да не развали насладата. А сега той беше срещу нея. Истина ли беше това?

Той я гледаше с възхита. Беше я виждал насън, но там тя се криеше и не му казваше и дума, а сега тя му говори, пита и някак си знаеше, че са се срещали! Истина ли беше това?

Двамата дръпнаха инстинктивно столовете си един към друг, скоро масата стана обща, разговорите безкрайни, усмивките с тръпчинки, а пъстрите й лешникови очи станаха пролетно зелени. Това се случваше, само когато любовта се заиграе със сърцето й. Няколко часа минаха неусетно, в които двамата разказаха по много пъти сънищата си, които макар и еднакви, бяха техни. Общи. Любовта май се закачаше.

....

Градският часовник удари осем.

Беше понеделник.

Застрахователната кантора остана и днес затворена. Само Джовани остреща все така неуморно правеше силното си ароматно кафе и кроасани и привличаше тръгналите на някъде хора. Някои го питаха къде е тя и защо е затворена вратата отсреща в работния ден. Джовани се усмихна и каза:

- Пеперудата? Един пролетен вятър, наречен любов, я понесе нанякъде.