Застрахователната кантора беше затворена. Неделният ден уморено протягаше първите си лъчи. Заблуден клиент се запъти към вратата, посегна към металната дръжка, после се сепна внезапно, сякаш някой му нашепна, че е почивен ден и се обърна, продължавайки пътя си. Калдъръмената уличка беше спретната, с ниски, но стройно поддържани дръвчета, засяти от кмета на малкото градче преди година. До тях дървени пейки се бяха удобно разположили и с нетърпение очакваха уморените пътници да поседнат, за да им вдъхнат сили. Уличните лампи бяха свели металните си глави, готови да огреят и най-тъмното ъгълче на уличката. Беше пролет и между клоните кръшно проявяваха умения в музиката няколко птичета. Отсреща, срещу кантората, беше кафенето на Джовани. За него нямаше почивен ден. Оттам надалеч из градчето се носеше великолепно преплетеният аромат на прясно изпечени кроасани с крем и току що смляно кафе.
- Чудя се дали този аромат не кара слънцето да излиза по-рано всеки ден, за да му се наслади, Джовани! ...