16.04.2019 г., 12:21 ч.

Пеперудата 

  Проза » Разкази
294 0 2
4 мин за четене

Застрахователната кантора беше затворена. Неделният ден уморено протягаше първите си лъчи. Заблуден клиент се запъти към вратата, посегна към металната дръжка, после се сепна внезапно, сякаш някой му нашепна, че е почивен ден и се обърна, продължавайки пътя си. Калдъръмената уличка беше спретната, с ниски, но стройно поддържани дръвчета, засяти от кмета на малкото градче преди година.  До тях дървени пейки се бяха удобно разположили и с нетърпение очакваха уморените пътници да поседнат, за да им вдъхнат сили. Уличните лампи бяха свели металните си глави, готови да огреят и най-тъмното ъгълче на уличката. Беше пролет и между клоните кръшно проявяваха умения в музиката няколко птичета. Отсреща, срещу кантората, беше кафенето на Джовани. За него нямаше почивен ден. Оттам надалеч из градчето се носеше великолепно преплетеният аромат на прясно изпечени кроасани с крем и току що смляно кафе.

- Чудя се дали този аромат не кара слънцето да излиза по-рано всеки ден, за да му се наслади, Джовани!

Добро утро и на теб, farfalla (итал. „Пеперуда“).

Джовани обичаше да нарича всичките си клиенти с красиви имена. Някои бяха различни видове птички, някои калинки, но само тя – пеперуда. Младата дама внимателно отпи сутринен живот от малката чашка пред нея, сякаш да не загуби и капка от ценната течност. Застрахователната кантора отсреща беше нейна. Въпреки почивния ден, кафенето на Джовани я водеше неизменно и в съботен ден там. Обичаше да стои, да гледа през прозореца минаващите, да им маха. Те отвръщаха. Усмихваха й се и нещо говореха от другата страна на стъклото. Дори да не ги чуваше всеки път, знаеше, че й мислят доброто. Който я познаваше, я обичаше.

- Това ще е най-хубавата пролет!

Идилията на сутришното й кафе с кроасан беше прекъснато от глас, който й се стори много познат. Обърна се, погледна го. Господинът беше седнал на метри от нея, но по никакъв начин тя не може да се досети защо този глас я привлича толкова. Напрегна се да помисли, една бръчка се появи за секунда, което я направи още по-красива.

- И защо ще е най-хубавата? – попита тя, а господинът срещу нея помаха притеснено и добави – Заради това, че Ви Виждам, госпожице. Вие сте красива като най-красивата пеперуда, както Джовани Ви нарече.

О, той ласкае всички дами, все пак е италианец.

- И те знаят кое е красиво. 

А аз защо си мисля, че някъде съм Ви срещала?!... попита неуверено тя и не очакваше да получи отговор

- Защото наистина сме се срещали. Но не като Ваш клиент или търговски пътник.

Тя погледна с удивление и дъхът й замря за миг.

Мъжът дръпна стола си мъничко към нея, наклони глава, така че да може тя да чуе добре последвалия шепот.

- Сигурно ще ме помислите за луд, госпожице, но идвахте на няколко пъти в моя сън... това лице не мога да го забравя.... вие мълчахте, но аз.....но как е възможно Вие да помните гласа ми?    

Това беше! Тя го беше сънувала. Един и същ повтарящ се сън, който много й харесваше. Не можеше да види лицето му, макар да искаше, но чуваше гласа му. Когато се случеше, тя не искаше да се събужда, за да не развали насладата. А сега той беше срещу нея. Истина ли беше това?

Той я гледаше с възхита. Беше я виждал насън, но там тя се криеше и не му казваше и дума, а сега тя му говори, пита и някак си знаеше, че са се срещали! Истина ли беше това?

Двамата дръпнаха инстинктивно столовете си един към друг, скоро масата стана обща, разговорите безкрайни, усмивките с тръпчинки, а пъстрите й лешникови очи станаха пролетно зелени. Това се случваше, само когато любовта се заиграе със сърцето й. Няколко часа минаха неусетно, в които двамата разказаха по много пъти сънищата си, които макар и еднакви, бяха техни. Общи. Любовта май се закачаше.

....

Градският часовник удари осем.

Беше понеделник.

Застрахователната кантора остана и днес затворена. Само Джовани остреща все така неуморно правеше силното си ароматно кафе и кроасани и привличаше тръгналите на някъде хора. Някои го питаха къде е тя и защо е затворена вратата отсреща в работния ден. Джовани се усмихна и каза:

- Пеперудата? Един пролетен вятър, наречен любов, я понесе нанякъде.

 

 

© Чавдар Търгохов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??