Пеперудата от Рая (благословията на розата) - разказ

                                                                                  Пеперудата от Рая
                                                                (благословията на розата)
                                                                          - разказ

                           Всичко около нея бе така розово и някак си на пръв поглед спокойно. Тя вървеше ли , и вървеше в посока на мъгливото и неизвестното , и не знаеше ни най-малко къде се намира. Нямаше и представа защо. През цялото време , в което крачеше колебливо в посока напред , тя така и не можа да осъзнае , че се върти буквално в един омагьосан и розов кръг , окъпан ... от спусналата се , самопоканила се и оцветена също в розово , мъгла. И мястото , макар и да вкарваше в паника и тревога и в чувство на отчаяние младата , изгубила се , жена , то всъщност не бе толкова лошо - бе колкото загадъчно и мистично , излязло като от приказките за деца , така бе и много красиво , тъй като имаше умението на невероятността , в своя случай , да променя в определени мигове и моменти от времето , своите фонови и пейзажни цветове , които отиваха и се сменяха ту към вишнево-червено , ту обратно към розово.
                          Блага, така се казваше младата жена , вдиша дълбоко от розовия въздух , който бе около нея. Тя реши да докосне розовия цвят , който се носеше под формата на причудлива мъгла. Протегна ръката си към мъглата и започна да рисува по нея с пръстите си. Блага се усмихна искрено и широко от сърце и за миг успя да забрави за неволите и тревогите си , свързани с въпросното , в същото време , така чудно място. Остави се на детското в нея да я погълне.
                         Докато рисуваше весело весели къщи , с весели , намигащи прозорци , и весели хора-чудаци , нещо за миг отвлече и прикова както вниманието , така и погледа ѝ. Блага се съсредоточи внимателно в мъглата , която вече наблюдаваше любопитно с очите си , и ... обърна гърба и фината си  горда  красива осанка , на розовия цвят, който от своя страна , сякаш я питаше : ,, Блага , какво има?" .
                         В разхождащата се изцяло навсякъде мъгла , младата жена съзря в далечината пеперуда - летяща и розова като всичко останало. Блага затаи дъха си , сякаш очаквайки нещо много съдбоносно да се случи. Тя започна да следи с очите си движенията и размаха на крилата на пеперудата , които бяха колкото ефирни , толкова и елегантно красиви.
Не след дълго, въпросната пеперуда , появила се така внезапно от мъгливото и непредсказуемото, доближи Блага , кацайки мирно на един от пръстите на ръката ѝ. Чак тогава Блага , поглеждайки мигом към пръстите на ръката си , забеляза ... червен и тънък конец. Червен и тънък конец , който бе завързан за един от пръстите ѝ. Тя не знаеше накъде води този червен и тънък конец. Не знаеше дори как и кога е бил поставен на пръста ѝ. Но тя веднага усети как крилатото създание я издърпва след себе си. Жената реши да му се довери.
                        - Накъде ме водиш?- попита Блага пеперудата , дърпаща я след себе си.
                         Създанието , разбира се , не отговори. Не отвърна, тъй като нямаше все още дарбата и способността да говори с хора. Но хубавото на цялата работа бе , че макар и колкото мъничко да бе това животно , то бе толкова по-действащо и толкова по-упорито.
                         Пеперудата скоро заведе младата жена към нова светеща мъгла. Крилатото създание задърпа още по - силно , още по-нетърпеливо и още по-приятелски пръста на ръката на Блага. Гъстата розова мъгла , приличаща за момент на гъст захарен сладък памук , се вдигна от само себе си и Блага видя мъж , който в двете си ръце , държеше сладко ухаеща от разстояние роза , която освен това , изглеждаше повече от страстна на вид. Мъжът приближи Блага и ѝ подаде внимателно розата.
                       - Блага ... Нека блага винаги е твоята воля и твоята душа!- каза мъжът.
                        Двамата останаха в Рая, не спирайки да се гледат и наблюдават с очите си : с трепет и с искри. А пеперудата , се върна там , откъдето първоначално бе дошла. Червеният конец го имаше на пръста си и мъжът. Конецът вече свързваше завинаги и до живот двамата млади влюбени. Тяхната любов възтържествува над орисията и смъртта , които някога ги бяха разделили. Двамата бяха вече отново заедно и запечатаха този красив между тях момент с целувка , породена от магията на взаимната им любов. Червеният конец остана завинаги тяхната единствена врата , водеща ги един към друг. Там ... в Рая. Това бе жестът от страна на пеперудата и това бе благословията на розата.