Гневът беше неизменна част от неговото ежедневие, сякаш той беше пристрастен към моментите, в които кръвта му кипваше от яд. Понякога даже си мислеше, че е зависим към това чувство на нахлуваща кръв в главата, ускорения пулс му даваше тонус на живота, разширените зеници го караха да се чувства като звяр. Не му трябваше причина, да се вбеси, той просто го правеше, като че ли беше програмиран да кипва, когато си пожелае и да оставя хаос и безпорядък навсякъде, където минеше, хаос, който се помнеше доста дълго време след това. Хората, сещайки се за него ги побиваха едни неприятни тръпки в сърцето, колената има омекваха при мисълта, че същото може да се повтори отново. Той наистина се беше превърнал в едно безчувствено и равнодушно животно, на което не му пукаше за нищо и никой. Правеше винаги каквото си науми с цената на всичко, независимо колко висока щеше да бъде тя. Но той нямаше вина за това свое състояние. Виновниците се криеха зад красиви и нежни лица, с дълги и изразителни мигли и ...