2 окт. 2011 г., 16:44

Перфектният човек? 

  Проза » Другие
2164 0 4
2 мин за четене

Перфектният човек?

 

Раждаме се, живеем и умираме! Това е един неразрушим кръговрат. Раждаме се толкова малки, чисти и добродушни. Раждаме се безгрешни! Все по-често се замислям над въпроса „Съществува ли перфектният или безгрешният човек?” Седя и мисля! И все по-често стигам до извода, че такъв човек не съществува. А безгрешен равно ли е на перфектен? Аз мисля, че да! Всеки в живота си е допускал грешки - дали към себе си или към другите. А защо не и към Бог?

За мен безгрешен е човекът, чието решение винаги е правилното и никога в живота си не е допускал грешка при избора си. Перфектният човек винаги прави правилния избор, винаги взима правилното решение.

В Библията се казва, че Бог е създал човека „по свой образ и подобие” и това ме навежда на мисълта, че и Той не е перфектен. По този въпрос може да се спори наистина много.

Един човек, погледнато от страната на религията, може никога в живота си да не е допускал грешки, но спрямо човешките закони да е толкова грешен.

През цялото си земно съществуване допускаме толкова грешки, грехове… но можем ли един ден да ги изкупим? Тогава ще бъдем ли толкова чисти и добри? Не! Изкуплението на един грях не се свежда до там да го поправим. А осъзнатият грях е наполовина изкупен! Мисля, че трябва първо да потърсим прошка и изкупление някъде вътре в нас, в сърцето и душата си, а после от другите и най-вече от Бог.

Някой казват, че Бог не съществува, но аз мисля, че има една сила, която, малко или много, ни показва по кой път да тръгнем. За мен тази Висша сила е някъде в сърцето ми и тя кара искрата в мен да гори все по-вече. И великият Паулу Коелю е казал: „Истината е там, където има истинска вяра.” И точно тази сила е вярата в нас. И това, малко или много, ни прави боговдъхновени.

Та, перфектният човек или безгрешният е боговдухновен. Той би трябвало да раздава искри от своя огън, надежда от своята и Вяра, която е някъде вътре в него.

Поне един път в живота си всеки е казвал: „Боже, помогни ми!” А защо молим Бог за помощ като не вярваме в неговото съществуване?

Да, наистина ми се струва смешно, че там - горе, на един облак - седи човек, който влияе по един или друг начин на живота ни. За мен Бог не е човек, а една Висша сила, която живее вътре в нас.

Ние, хората, сме такива и вярваме само на това, което виждаме и за миг не си позволяваме да бъдем наивни. Затова аз вярвам в чудеса! А Вие? Та точно тези чудеса са Божите дела. Вярвам, че винаги може да се случи едно чудо, което да направи живота ни много по-добър.

Светът е станал толкова лицемерен и егоистичен, всеки мисли за материалното, но не и за духовното. Но перфектният човек не е такъв! Той би вярвал в чудеса и никога не би бил лицемерен. Всеки може да бъде перфектен, ако допусне Божието вдъхновение в живота си.

А Вие как мислите - има ли такъв човек? Перфектен?!

 

„Същественото е невидимо за очите... „

 

 

                                                Даниела Ангелова

© Даниела Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Съгласна съм с Виктор. Поздрави!
  • За Бог няма добро или зло. Това са човешки норми. Има уроци. Преодоляването на всяка спънка ни води по спиралата, нашият път.
  • Животът е препятствие. Основната му цел е, да се доближим до истинската си същност. Нищо по - лесно и нищо по - трудно... Изборите, с които всеки ден ни спъва животът, често водят до грешки. Невъзможно е да си перфектен. Но да, духовно извисените хора, постигат...
    Поздрав!
  • Интересен въпрос!
    И аз искам да знам.Поздравявам те, Даниела!
Предложения
: ??:??