Перманентни репортажи от Бургаския плаж 2
Докато люпя слънчоглед и около мен деца строят пясъчни замъци, чувам по "Алфа радио" за огнени пламъци. Междувременно вече е обяд, а корема ми стърже от глад.
Спомням си, че в "Стария елен" ли, в "Златната котва" не съм пила дори поморийска гроздова. Щото кмета Йоан ни предлагаше препечена сливовица от Троян и едно солено еленско филе, вместо да сложи салата "Френска целуФка" - фино европейско мезе.
Време е, крайно, Йоане, да се огледаш при Киро... каквото днес подхванеш утре ще оставиш живо. И в център - ляво на старото казино, дето е малко над лятното кино, повечко пейки да сложиш, криви, зер бургазлии - и те пощеливи.
Ще сядат ми, милите, там под звездите - целувки, прегръдки и гушки безкрай.
Фарът просветва в Созопол с лъчите и в общината настанал е земният рай...
Уиски със фъстъци и от време на време бадеми... и... Тони Димитрова.
Дайте портокалов сок, защото в пицарията на Лео съм на изпитателен срок...
Не, нямам, не, не, нямам какво да ви дам... ооооо
© Мери Попинз Все права защищены