28 июн. 2020 г., 08:01
4 мин за четене
Песента на Гьокче хвръкна като настръхнало врабче над баирите над селото. Момичето придърпа към челото си виолетовата кърпа, нашарена с цветя и се забърза към училището. Свали забрадката малко преди на наближи двора и я подпъхна под яката на старото си кафеникаво палто.
Често Гьокче износваше вехтите дрехи на братята и сестрите си. За седемте й години, ръстът й не бе голям и нищо не й умаляваше. Имаше небесно сини очи, които прилягаха на името й. Нослето й бе чипо, а усмихнеше ли се, се виждаше, че сменя няколко от млечните си зъби.
В класната стая влезе запъхтяна, със зачервени от студа бузи и влага в очите. Понякога сядаше с неудобство на чина си, тъй като децата дърпаха плитките й и подвикваха нещо язвително за ръста й. Видимо Гьокче изоставаше на височина от останалите деца и това я караше да се чувства слаба.
-Защо си толкова малка, Гьокче? - попита едно от децата, докато първокласничката се сви смутено. Извади книжка с тъмно червени корици и заразглежда рисунките, за да се разсее ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация