Песента на кукумявката

     Знаете ли поверието за кукумявката? Това, че ако кукумявка си направи гнездо в някоя къща, в близките дни някой, който живее в този дом, ще умре. Затова и песента на кукумявката се смята за толкова зловеща. Хората смятали това животно за дяволско създание и много се плашели от него. Така било навсякъде, включително и в това малко селце, в което живеела една майка с малкия си син. Той бил едва на 5 годинки и майката го отглеждала съвсем сама. Нямала си никого, след като съпругът ù починал преди 3 години. Родителите ù също били напуснали този свят отдавна, а нямала никакви други роднини, така че била съвсем сама на този свят, а синът ù бил единствената ù опора.
     Те, обаче, не били единствените обитатели на тази къща. Една лястовица си била свила гнездо на стряхата и това бил и неин дом. Тя живеела с тях и ги обичала като свое семейство. Винаги, когато отлитала нанякъде, съвсем скоро се връщала в гнездото си, в дома си. Тя била щастлива, когато и детето, и майката са щастливи и била подтисната, когато и те са. Майката и момчето не знаели това. Те харесвали понякога да наблюдават как лястовичката се завръща в гнездото си, но не ù обръщали голямо внимание, просто били свикнали с присъствието ù.
     Един ден се случило голямо нещастие. Малкото момче се разболяло от много страшна болест. Болестта напредвала все повече и майката ставала все по-отчаяна. Изглеждало сякаш няма никаква надежда за детето. Лястовицата също била изключително тъжна. Чувствала се безпомощна също като майката. През тези дни не напускала дома, дори когато трябвало да си търси храна, не искала дори за миг да изпуска от поглед момчето.
     Една вечер при къщата се появила кукумявка. Всяка вечер нейната песен огласяла цялото село и всички хора с ужас се чудели къде този път се е настанило дяволското създание. Майката и детето също я чували и знаели къде е. Момчето разбирало участта си и вече не се страхувало от нея, но майката не искала да повярва. Тя се опитвала да хване кукумявката и да я изгони от дома си, но не успявала. Нямало как, веднъж настанила се в един дом, птицата не напускала, докато някой не умре. Дни и нощи майката не ядяла и не спала, само мислела какво да направи, за да спаси сина си. Накрая била толкова изтощена, че и нейният живот станал в опасност, но нея не интересувало, тя искала само да спаси момчето.
    Лястовицата също виждала всичко това и ù станало още по-тъжно. Тя много обичала това семейство и не искала нищо лошо да се случи с никой от тях. Един ден, докато гледала през прозореца, тя се замислила: „Трябва да направя нещо, не мога да оставя момчето да умре. Та аз бих дала и живота си за него...“ Тези мисли минавали през главата на малката лястовичка, докато гледала болното момче. Една вечер, точно когато кукумявката се приготвяла отново да започне своята черна песен,
лястовицата се приближила до нея и решила да я заговори:
    - Кукумявке, чуй ме, знам, че ти си добро животно, въпреки че пееш най-тъжните песни!
    - Здравей, лястовичке, кажи какво има.
    - Кажи ми, защо си дошла в тази къща? Защо точно в тази? - попитала птичката тъжно.
    - Мисля, че много добре знаеш защо. Знам, колко много си се привързала към това семейство, но това, което ще се случи, е неизбежно – отговорила кукумявката.
    - Не можеш ли просто да си тръгнеш от тук? Не е необходимо да оставаш, така няма да има смърт тук.
    - Лястовичке, ти не разбираш. Аз съм изпратена тук с причина. В този дом трябва да има смърт и дори аз не мога да направя нищо, за да я предотвратя.
    Тогава Лястовицата се замислила. Трябва в този дом да има смърт, това е правилото. Но не е казано чия смърт, нали? И в този момент малката птичка решила. Кукумявката прочела решението в очите ù и се опитала да я разубеди, но нищо и никой вече не можел да накара смелата птичка да промени своето решение, тя вече знаела точно какво трябва да направи.
    - Добре тогава, щом някой трябва да умре, нека това да съм аз! - казала птичката колкото силно могла – вземи мен, Кукумявке!
    - Но, лястовичке...
    - Нали това е правилото, не отричай! Остави момчето и вземи мен!
    След дълго мислене, накрая Кукумявката решила, че няма как да разубеди горката лястовичка, тя наистина обичала твърде много това семейство.
    - Добре, но все пак те питам за последно, сигурна ли си?
    - Напълно! - казала птичката.
    - Добре тогава...
    На другия ден песента на Кукумявката вече не се чувала. Хората не знаели защо, но не се и интересували, били радостни, че дяволското създание се е махнало и че малкото момче вече оздравява.
    - Мамо, виж, онова гнездо на стряхата е празно, къде е птичката? – попитало веднъж момчето, докато седяло на двора с майка си.