30 мар. 2006 г., 10:31
11 мин за четене
Песента на Сатира
-Бабо, вчера мама много плака и каза, че си щяла да си ходиш. Ти защо ще си ходиш?
-А ти искаш ли да си отида, слънчице?
-Не, бабо.
-Значи няма да си отида.
-Ами мама защо иска да си отидеш?
-Тя не иска, а ВЯРВА, че ще стане така. Аз ще съм винаги наоколо...
-Бабо, разкажи ми приказка!
-Добре, миличка, слушай. Живяла преди време в едно селце хубавица...
-Ааа, бабо. Не ща и ти да ми разказваш приказки за хубавицата и смелия принц, дето я спасил и се влюбили веднага, и се оженили, и живели до дълбока старост доволни и честити.
-Слушай и не ме прекъсвай. В тази няма принц.
Старицата се усмихна, но не можа да събере сили да погали черната, буйна косица на четиригодишната си внучка, както обичаше да прави. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация