Дървеният варел, отпуснал се изморено в желязната прегръдка на обръчите, стоеше в ъгъла на гаража. Стените, облепени с изрезки от лъскави списания, тук-там зееха празни, чакащи следващия месечен брой на Паралели. Тежката порта бе здраво затисната с дебело парче стоманен прът, въпреки че вратата на гаража бе заключена.
Ясемин се огледа наоколо, всеки път го правеше, когато баба ù я пратеше в мазата за нещо, сякаш всеки миг животните от списанията щяха да оживеят и да я нападнат. Хвана с двете си ръце кръглия капак и го подпря на стената. Повдигна се на пръсти и мушна глава в дълбокия отвор на варела. Напипа ситото и радостно загреба с него бялото брашно. Леко измъкна тялото си от тъмнината и се наведе да вземе дървеното малко корито, лактите ù бяха станали бели. Внимателно преся четири сита брашно и доволно погледна към брашнената кула в коритото, приличаща на снежна планина, наведе се към планината и с леко докосване изостри още повече върха ù, след което взе бобените зрънца от ситото ...