Дървеният варел, отпуснал се изморено в желязната прегръдка на  обръчите, стоеше в ъгъла на гаража. Стените, облепени с изрезки от лъскави списания, тук-там зееха празни, чакащи следващия месечен брой на Паралели. Тежката порта бе здраво затисната с дебело парче стоманен прът, въпреки че вратата на гаража бе заключена. 

Ясемин се огледа наоколо, всеки път го правеше, когато баба ù я пратеше в мазата за нещо, сякаш всеки миг животните от списанията щяха да оживеят и да я нападнат. Хвана с двете си ръце кръглия капак и го подпря на стената. Повдигна се на пръсти и мушна глава в дълбокия отвор на варела. Напипа ситото и радостно загреба с него бялото брашно. Леко измъкна тялото си от тъмнината и се наведе да вземе дървеното  малко корито, лактите ù бяха станали бели. Внимателно преся четири сита брашно и доволно погледна към брашнената кула в коритото, приличаща на снежна планина, наведе се към планината и с леко докосване изостри още повече върха ù, след което взе бобените зрънца от ситото и ги зaнарежда в долината на приказната си планина...

 - Ясемин, бабо, какво правиш? - чу се гласът на бабата.

Стъпките ù приближаваха открехнатата малка врата на гаража. Ясемин захапа устни и набързо събра бобените зрънца, мушнати в брашното, знаеше, че баба ù ги слага, за да не стане брашното на паяжина, както казваше тя. Старателно пусна ситото във варела и бързо сложи тежкия капак отгоре му. Пак погледна към дивите зверове, изплези се на тигъра и грабвайки коритото, затича към вратата.

 - Бабо! - Къймет стоеше пред нея - Готово! - рече развълнувано и вдигна очи нагоре.

 - Браво, дете! Затвори ли капака на варела?

 - Да, бабо!

 - А бобените зрънца пусна ли ги пак там?

 - Както винаги, бабо, да! - сериозно отвърна детето, здраво държейки коритото в скута си.

 - Хайде тогава, да почваме!

Беше четвъртък, но както винаги баба ù казваше, че е петък! Това в началото много объркваше детето, защото след петъка нямаше детска градина, а след петъка на баба ù имаше! Как ставаше така?!

 - Бабо, днес какъв ден е? - отново с любопитcтво попита Ясемин, вървейки до нея по бетонената пътека, водеща към лятната кухня. Хризантемите като захаросани блестяха в ранното утро.

 - Днес е четвъртък, но довечера е Петък вечер. - обясни бабата, хвърляйки поглед към лехите с поизсъхнали късни рози.

 - Бабо, щом довечера ще е петък, аз да не ходя на детска, а? Ще ти помагам в кухнята! - решително повдигна брадичка към баба си детето.

Къймет спря до жълтите хризантеми и погали влажните им цветчета. Есента щедро бе украсила градината, въпреки че лехите с карамфили бяха развалени вече, градината все още грееше в изящност. Изкашля се, както правеше, когато почваше да чете вечерната молитва преди лягане. Ясемин разбра, че малко я бе ядосала, но пък искаше веднъж завинаги да разреши този въпрос за дните.

Влязоха във кухнята и Ясемин сложи дървеното корито върху памучната покривка, разстлана по средата на стаята върху килима.

 - Ясемин, днес е четвъртък, бабиното, затова сега си облечи новите дрехи и дядо ще те заведе на градина.

 - Но утре няма да ходя! Утре е събота!

Къймет поклати глава в несъгласие и приседна на земята до покривката. Бурканът с кисело мляко и яйцата чакаха дo коритото. Бабата запретна ръкави.

 - Бисмиллях!

 - Бисмиллях! - повтори  детето, подавайки яйцата.

 - Машаллах, машаллах! Рано-рано сте се разшетали, а?

 - Дядо! Днес какъв ден е?

Юзеир погледна жена си и отвърна:

 - За нас със теб е четвъртък, жасминче, а за баба е Петък!

Ясемин чукна последното яйце върху брашното и стана недоволно. Дядо ù беше прав! Слава богу, вече бе голяма и ходеше в предучилищна, само до обяд! А след обяд почваше Петък за тях!

Както всяка седмица в четвъртък, баба Къймет месеше питки, които надвечер раздаваше на всички комшии за духа на мъртвите. Ясемин често се питаше какъв е смисълът на този ритуал.

 - Бабо, аз дойдох! - засмяно се провикна още от външната порта.

Миризмата на питките подтискаше уханието на хризантемите.

 - Ела, дете... Днес ти ще раздадеш питките!

Вълнението от чутото обзе цялото и тяло, Ясемин усети как краката ù потреперват. Това бе много важно дело! Толкова важно, че даже майка ù досега не бе раздавала питките в Петък!

 - Аз ли?! Как? Ще мога ли? - гласът ù бе развълнуван, страхът полепна по гърлото ù.

Зелените очи я погледнаха с обич и доверие.

 - Вече си голяма! Щом можеш да пресееш 4 сита брашно, значи можеш да раздадеш и питките! Ето в тази тепсия съм сложила всички питки, започни от леля си Айше и после продължи нагоре по улицата: леля ти Юрмюз, Бахрие, Рабия...

 - Знам, бабо! Микерям, Фатме, Хатидже, Виждан...

 - Не пропусна ли някого, дете? - отправи питащ поглед бабата.

 - Кого, бабо? Нали ще раздам на нашата и горната махала? Изредих ти всички...

 - Пак си помисли, Ясемин!

Ясемин затвори очи и мислено обходи двете махали, като в съзнанието си слагаше кръcтчета на вратите им: леля Юрмюз, Бахрие, Рабия, Микерям, Фатме, Хатидже, Виждан... Стефка!

Отвори очи и недоумяващо погледна баба си. Леля Стефка ли?! Ама тя, тя не бе...

 - Намери ли? - попита бабата, покривайки тепсията с ленена кърпа.

 - Да не би да е леля Стефка?

 - Да, дете, най-вече внимавай да не пропуcнеш нея!

Но доколкото знаеше, леля Стефка не празнуваше техния Петък!

 - Какво те учуди толкоз, Ясемин? Тя ни е комшиийка, както другите. Не забравяй великденските яйца, които тя ти носи всяка година! Нашите празници са за всички хора,  както всички техни празници! Ако искаш да те обичат, трябва ти да умееш да обичаш, нали? Няма значение, че техните близки са погребани в ’’машатлъка’’, а нашите в ’’мезарлъка’’. Аз меся питките за духа на всички добри хора! Хайде, бабо, раздай питките и нека бъде благословен още един Петък!

Ето чак сега Ясемин разбра, защо Петъкът започваше от Четвъртък вечер: за Доброто дните се сливаха в едно.

 - Бабо, как ми се иска всеки ден да е като твоя Петък!

 Къймет повдигна вежда .

 - Не, не заради детската градина, заради раздаването! - оправда се детето.

 - За добрите хора всеки ден е празник, дете! Добрини можеш да правиш всеки ден, за всеки!

Ясемин взе тепсията и закрачи между хризантемите, вече стъпваше по-сигурно, защото в ръцете си носеше дар за душите на мъртвите, но в малкото ù сърчице растеше най-безценният подарък: любовта към хората!

Машатлък: български гробища

Мезарлък: турски гробища

Бисмиллях: мюсюлманите започват всяко начинание с ‘’Бисмиллях’’