В една птицеферма, която се намираше в края на областния град и до която можеше да се стигне за петнадесет минути от последната спирка на автобус номер 13, се измъти пиленце.

  Докато беше просто яйце, собствениците на комбината за птичи продукти не му възлагаха големи надежди. Едно такова малко, асиметрично. На всичкото отгоре с посивяла и набъркана черупка. Но се измъти. В залата с бройлерите гъмжеше от пилета, които оглушително писукаха. Всички скупчени около хранилките , под постоянното луминисцентно осветление.

  Нашето пиле все стоеше настрана и говореше на своите събратя:"Стига сте се тъпкали! Дайте да измислим, как да излезем навън, на свобода. Да видим, какво е под слънцето, какво е да потичаме по зелената трева, да вдишаме пресен въздух!".

  Другите пилета му отговаряха : "Ти да не си лудо? Тук ни е добре! Имаме си храна, постоянно вода в поилките. Нямаме грижа за нищо. Храним се и дебелеем."

  Непокорното пиле

прдължаваше:"Накрая, ще ни изколят до едно! И спомен няма да остане за нас!"

  Никой не го слушаше вече. Бяха изсипали новата порция смески и всички пилета започнаха да тропат с клюнчета и да претичват, за да пият вода и да преглъщат храната, която получаваха наготово.

  Един ден ден се случи това, което предричаше немиратото пиле.

  Всички пилета бяха заклани.

Някой заминаха в кашони за квартални магазинчета, други за супермаркети, а нашето пиле отиде в ресторанта на гарата, където го нанизаха с още две пилета, набучиха го на шиш и го сложиха да се пече, като "пиле на грил". Когато пилетата се изпекоха една жена реши да си купи едното от тях. Младия продавач измъкна първото пиле, като остави шиша, за да се разплати с госпожата.

  Нашето пиле, което беше в средата, използва случая да се измъкне. Скокна на улицата и бързо клатейки обезглавената си шия и с препечените си крайници се затича към автобус номер 13, който минаваше тъкмо в този момент. Мушна се под седалките и зачака последната спирка.

  Дочу как двойка възрастни хора си говореха, че в автобуса ухае много апетитно на "пиле на грил".

  Щом автобуса отвори врати на последното си местоназначение, пилето изскочи и след петнадесет минути беше пред птицефермата.

  Мушна се през складовото помещение и се озова насред новите малки пиленца.

  Всички те го наобиколиха въртейки глави.

  - Вижте, какво ви очаква, ако не се борите за своята свобода! Искате ли да станете, като мен?

Препечени и без глави?... - започна речта си пилето, но не можа да я довърши.

  Един работник го хвана. Разчупи го в една тава и го раздели за вечеря с колегите си от нощната смяна.

Много след това дълго се говореше за този случай.

 Едни казваха, че това е лудо пиле. Без глава. Други се възхищаваха на свободолюбивия му дух.

  Трети, че тази история и самата идея за Свободата е плод на болен ум.

12.11.2021г.