Пишете ми 2... знам, че толкова получавам на изпита за подмазване и четкане. Да, знам, че за толкова съм се подготвила и възможностите ми далеч не стигат даже и за 3. Така че пишете! Ама не се тревожете... пишете. Свикнах с натрапената ми от Вас идея, че няма да се впиша и че колкото и да пиша, няма да напиша нещо стойностно. Пишете 2 заради повторенията. Да, ще пишете, знаейки, че е нарочно и въпреки това ще го напишете, нали? Защото Вие този изпит минахте с отличен. А мен оставяте ме на поправка пак и пак. Но пишете де, не искам да Ви спирам. Пишете 2 на разговорния ми стил (на този жалък опит). Пишете, аз няма да се сърдя. Няма хич дори да се ядосам. Ама още ли не сте написали? А... казвате, че тонът ми не Ви харесва. Съжалявам, нямам друг в арсенала. Само този ми е - гневният. Вие ми отнехте другите, докато ме мачкахте. Оставихте ми само истината, но взехте ми гласа, с който да я изкрещя и ме оставихте нямо да отварям уста. Взехте и молива от ръцете, за да не мога и да пиша. А сега за какво се връщате? За душата ми? Напразно! Вече ми я взеха. Твърде рано... Но пишете де, защо четете? Неструващите откровения, които пълнят смисъла с безсмислие, нима на Вас пък точно сториха смислени. Но пишете де, не ме разочаровайте. Тъкмо свикнах с Вашата система. О, не! Забравих... Вие никога не пишете. Твърде под достойнството Ви е да ми дадете Вий оценка. Е, прощавайте, че тъй нелепо пак Ви занимавам да четете, за това как мразя прокълната и жалка схема, в която този свят е вкаран подло. И ако можех пак да се родя и да избирам, никога човек не бих се раждала. Бих искала да бъда пеперуда, която да лети и да умре, все тъй красива и неподменена, както е била като разперила криле от пашкула си за първи път. Но ето на, човек съм. И днес отново съм пред Вас изправена на изпит. Изпит, по-жалък от самия Вас, изпит по морална деградация. И пак си знам, че ще ме скъсат. Още имам да се уча. Така че, пишете смело, без дори да Ви интересува. Вашата оценка не влиза даже и на втора страница. Но искам да я видя, за да знам, че пак съм АЗ и още хич не съм подготвена да бъда като Вас. И чудя се къде ли да го публикувам. Няма тук такава категория. Търсех нещо като "гневен вик" или пък "безпомощно бунтарство", но не намерих. Е, здраве да е. Няма да отбележа нищо в графата. Е, ето стигнахте до края. Имам още да Ви кажа, но ще си го пазя аз за следващия изпит. Да Ви е интересно. И ако още Вие не сте затворили и дали пак "Назад", време е да го направите. Ако още няма точка над цифричката 2, можете да си я сложите и да дадете "Оцени" (ама естествено, без коментар). А ако мислите, че ще е подло и видяхте някаква искра, е... значи и вие сте били скъсани за път пореден и явявате се пак и пак. Е, успех на следващия изпит. Аз знам, че ще изкарам 2... а вие колко?