Писмо
Смъртта е винаги тъй близо, а ти си тъй далеч от мен, че аз не мога да ти кажа за мойта люта рана и любов голяма.
Но бих искал аз да виждам твоята усмивка, поне до сетния си ден
и как горещо аз желая да се посветя на теб, единствена любима моя ти на тоз живот. И като цветето щастливо не може да живее без слънцето красиво, така и аз не мога да живея без твойта обич свята, затуй дарявам си душата;
На теб,
Завинаги
До гроб.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румен Все права защищены
