kumbi (Румен)
8 0
10 may 2007, 13:09

Писмо 

  Prosa
923 1 2

Смъртта е винаги тъй близо, а ти си тъй далеч от мен, че аз не мога да ти кажа за мойта люта рана и любов голяма.
Но бих искал аз да виждам твоята усмивка, поне до сетния си ден
и как горещо аз желая да се посветя на теб, единствена любима моя ти на тоз живот. И като цветето щастливо не може да живее без слънцето красиво, така и аз не мога да живея без твойта обич свята, затуй дарявам си душата;
На теб,
Завинаги
До гроб.


© Румен Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??