7 июл. 2006 г., 00:45

Писмо до баща ми 

  Проза
4204 0 10
7 мин за четене

Здравей!

Помниш ли ме? Запознахме се преди близо 5 години и половина… Майка ми ни запозна, беше октомври. Не те бях виждала и се чудех дали ще те позная. Странно, но когато те видях веднага разбрах, че ти си моят баща. Майка те описа като красив, но аз не видях красотата ти, с която си покорявал толкова много жени на младини. Видях един обикновен човек, който седна срещу мен в едно кафе. Исках да си запаля цигара, много ми беше притеснено, но после си помислих, че така ще разбереш, че съм нервна и реших да не пуша. Знаеш ли, че спрях цигарите? Преди 2 месеца.

Майка ми излезе и останахме аз и ти, баща и дъщеря, които никога не се бяха виждали или говорили. Аз не знаех нищо за теб освен факти, много факти…Бил си шеф на майка ми, бил си женен, имаш пет дъщери. Какво казваш? Четири дъщери? А, да, не броиш Сиси – младежката лудория, значи говорим за Калина, Александра, Ния – значи всъщност имаш три дъщери…Ния ти е любимка, веднага се вижда. Странно име, сякаш отдавна забравен камбанен звън… Чудех се дали прилича на онази Ния, съпругата на Лазар,  от „Железният светилник”.

Да, разбирам, нямаш пари… Знам, че е трудно, аз самата работя, за да помагам на майка ми.

Аз не исках парите и имотите ти, но ти не разбра. Аз просто исках да запълня празнините в историята. Просто исках следващият път, когато някой ме попита за баща ми да не свеждам глава от срам, че не мога да кажа нищо, освен, че е строителен предприемач, а да кажа, че баща ми е готин пич, не сме много близки, но се виждаме от време на време. Нали така става по филмите? Бащата изпитва угризения на съвестта, че е изоставил дъщеря си и после след като тя не иска и да чуе за него, се прегръщат и той й казва, че иска да му прости.

Е, аз исках да си спестим моите изблици на ярост, и да станем приятели. Но ти май не искаше да ти прощавам, искаше просто майка ми да те остави на мира и да отбележиш в бележника си, че си изпълнил задължението си да се видиш с номер четвърти от законно признатите дъщери.

Чудя се какво видя в мен. Каза ми, че приличам на майка си, че съм красива. Знаеш ли, че съм безумно амбициозна? Чудя се дали го видя, усети. Всички мъже около мен го усещат. И ти го казах, но ти май пак не разбра колко важно беше за мен да съм амбициозна, не разбра колко специална бях, колко бях различна от всичките ти други дъщери. А може би не ти е било необходимо да знаеш, че си баща на специален човек, може би щях да предизвикам повече симпатия, ако бях посредствена  и необразована, като останалите ти три любими дъщери.

Сега, като се връщам назад, виждам, че в тебе съм видяла своя огледален образ, само че огледалото беше изкривено. Всички ценности, в които вярвах, всички правила, които бях научена да спазвам, биваха погазвани по едни или друг начин от теб през целия ти живот. Калина, най-голямата ти дъщеря, има дете, което на 7 годишна възраст се е разболяло от детски паралич. Тя се е грижела за него денонощно, но се е разделила със съпруга си, тъй като той не искал да се грижи за инвалид. Същото си я посъветвал и ти – да се отърве от детето. И тогава си помислих за Божието наказание – Господ причинява болка, като наказва най-любимия ти човек. Знаеш ли, с Калина си приличаме – и двете сме предадени от мъже, които би трябвало да ни подкрепят. После, много пъти съм се питала какво е станало с детето, даже повече пъти, отколкото дали ти си жив и здрав.

Така се чувствах на срещата ни преди 5 години, тогава бях такава – чудащо-питаща се, опитваща се да те разбере и да ти прости. Исках да те опозная. Ти не ми даде възможност.

Сега съм различна. Искам да ти разкажа за дъщерята ти, номер четвърти. Завърших „Право” с отличен успех,  имам кариера, за която всеки на 25 годишна възраст би завидял. Амбициозна съм, но не съм посредствена. Изглеждам добре, харизматична съм. Мъжете ме обожават, както ти навремето си бил обожаван от жените. Факти, факти, факти…

Искам да те е страх от мен, искам вечер да заспиваш с мисълта, че това може да бъде последната ти нощ в твоя идеален измислен свят, където нито жена ти, нито дъщерите ти знаят кой си и истинската ти същност. Искам нощем да се обръщаш със страх в очите, преди да влезеш във входа ти, защото няма да  знаеш дали не съм там и дали не те чакам. Не се опитвай да усетиш присъствието ми, няма да можеш, както навремето, преди 5 години аз усетих, че това е моят баща, когато влезе в кафето.

Имах възможността да те унищожа. Можех с едно щракване на пръсти да разруша кулата ти, още тогава на 20 години. Но не го сторих. Не подадох иск за плащане на издръжка, не съсипах реномето ти. Защо ли? Защото тогава бях слаба, защото победата тогава нямаше да ми донесе насладата, която бих изпитала сега. Защото сега съм силна. Защото вярвам в себе си и не ме е страх от теб. Ти не можеш да ме нараниш, болка мога да ти причиня само аз. Като ти отнема важните за теб неща. Успях да откъсна майка ми от теб, сега тя изпитва само омраза и погнуса при споменаване на името ти в дома ни. Щастието на едната ти дъщеря е разрушено. Остана само реномето в обществото…какво ли биха казали хората, ако разберат за тайната ти 18 годишна връзка и за нейния плод?

Битката между мен и теб предстои и ти обещавам, че аз няма да загубя. Винаги съм искала да ти го кажа. Години наред тренирах съзнанието си да се откъсва от емоциите, да разсъждава трезво, да търси слабите страни, да атакува. Игра на шах, игра на котка и мишка. Болка, унижение.

Това съм аз сега.

Искам да ти кажа последни думи. Чудила съм се винаги как ще се почувствам, ако сега звънне телефонът и ми съобщят, че си починал. Притихвам за миг и чакам да усетя скръбта и безсилието, с които ще се изпълни сърцето ми от смъртта ти. Минутите минават. Нищо. Още миг и ще заплача. Пак нищо. Ти си мъртъв. Просто факт. Починал е човек. Бог да го прости.

Предстои отваряне на наследството на наследодателя и реализиране правата и задълженията на наследниците.

Шах и мат.

Твоя любяща дъщеря, Номер четвърти

 

 

© Владислава Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти! Вратата никога не може да бъде затворена според мен, тя винаги ще бъде леко открехната. А за прошката мисля, че човек трябва да прости първо на себе си, после и на всеки друг – баща, майка .Аз поне така се опитвам да направя, не знам доколко успявам
  • Разказа е превъзходен...затвори тази врата и продължи напред...
    ...всъщност интересно ми е - какво мислиш за прошката? ...според мен - освобождава...
  • Да, в нормални количества е понятна.
    Другото е саморазрушение. Мнението е субективно.

  • Аз не мисля, че има човек, който да не знае колко унищожително чувство е омразата, но въпреки това колко от нас не я изпитват непрекъснато? Нормално човешко чувство, но в нормални количества
  • Прочетох неизпратеното ти писмо сутринта и доста ме размисли.
    Но, знай, че омразата е унищожително и самоунищожително чувство.
    Линията на живота е напред и нагоре. Поздрави.
  • Открих, че най-добрият начин да се справиш с гнева си, е като го вербализираш и за това реших, че едно писмо което никога няма да изпратя, е удачен вариант да се отърся от агрсията си срещу него Изненадана съм от съпричастността Ви, но и съм благодарна
  • Не "може би", а със сигурност не заслужава! И знаеш ли какво си мисля? Че всъщност на тебе ти е провървяло, нямаше да си това, което си, ако беше с него. Защото на него душата му е за лекуване. Поздрав!
  • И още как! Като го прочетох си вървеше и моята лента от живота,съвсем различна от твоята...но се чуда дали и аз ще се променя като теб?!И дали децата са най-добрия урок на родителите?!И все пак...БРАВО!
  • Много затрогващо, шах и мат...И много истинско,вероятно много хора ще открият себе си в тези мисли, пожелавам им да се научат да прощават и да живеят на чисто своя живот!
  • Браво! Добър урок и прекрасен разказ!
Предложения
: ??:??