Фройд (Владислава) - Произведения

Comme il faut* 🇧🇬

През живота си съм имал много любовници. Но нито една не беше като Мадлен.
Още помня тежкия ù аромат, полепнал по вътрешността на ноздрите ми в крайпътните хотелски стаи. Помня как палех цигара след цигара с единствената мисъл цигареният дим да изличи миризмата ù от дрехите ми. Помня как исках да из ...

Фройд

Проза » Рассказы

2010-02-21T20:39:39+02:00 1.2K

Пъзелът 🇧🇬

Когато се срещнаха, той се впечатли не от нея, а от едно нейно единствено движение.
Срещнаха се на едно приятелско събиране и в момента, в който тя влезе в коридора, дали от това, че беше зима и беше мокро от обувките на гостите, дали от притеснение, се подхлъзна на теракота в коридора, залитна наст ...

Фройд

Проза » Рассказы

2009-04-05T14:13:45+03:00 1.1K 3

Златка 🇧🇬

- Нали съм красива? Кажи ми, че съм красива...
Краси я погледна през дебелите рогови рамки на очилата си и очите му се насълзиха. Усмихна й се и я погали едва доловимо по малката костелива ръка.
- Най-красивата си, Злате!
Златка се усмихна също с беззъбата си уста и се унесе.
Краси избърса очите си ...

Фройд

Проза » Рассказы

2008-10-22T00:34:01+03:00 1.3K 2

В поля от слънчогледи минаха години 🇧🇬

Сънува се обляна в кръв. Събуди се и го видя да спи до себе си. Не го познаваше. Нощес бе остарял.
Стана и се облече. Беше точно преди зазоряване. И изведнъж се сети какво й се щеше да направи от толкова години - по това време на годината на това място - ала все забравяше.
Валял бе дъжд и пясъкът ле ...

Фройд

Проза » Рассказы

2008-08-19T22:13:14+03:00 1.3K 1

Митко и пеперудите 🇧🇬

„У някои хора няма и грам лудост. Представете си какво противно съществуване водят!"
Чарлс Буковски
От мига, в който зърна рожбата си, обвита във кръв и слуз, да се отделя от тялото й, майка му разбра, че синът й беше особен. И дълбоко го намрази, задето я разочарова. Ала тази мисъл се стрелна в съз ...

Фройд

Проза » Рассказы

2008-07-19T17:45:25+03:00 1.4K 6

Отражения 🇧🇬

„Всеки човек е стопанин на собствената си смърт и единственото, което можем да направим, е да му помогнем да умре."
Габриел Гарсия Маркес, „Любов по време на холера"
Едрите като смокинови листа дъждовни капки се стичаха уморени по гладките стени на стъклените прозорци. Смъртта му я беше споходила по ...

Фройд

Проза » Рассказы

2008-07-07T06:18:18+03:00 1.3K 2

Да усетиш Маргарита 🇧🇬

От първия миг, в който се докосна до мъж, усети, че желанието й към мъжете минаваше през отвращението, което изпитваше към тях.
В началото за нея мъжът беше просто едно усещане. Нещо отдавна познато, но като че ли наскоро забравено. Беше като слепец, който откриваше света около себе си само с върхов ...

Фройд

Проза » Рассказы

2008-06-17T20:23:48+03:00 1.3K 3

Димът не ми люти 🇧🇬

Купих се една кутия цигари и една бутилка червено вино. Първите няколко пъти след като спирах да пуша ми беше ужасно тежко. Но болката бързо отминаваше и успявах да я превърна в начин да извличам за себе си удоволствие. По-трудно ми беше с алкохола, понеже така и не успях да свикна да пия.
Димът от ...

Фройд

Проза » Рассказы

2008-05-30T19:11:45+03:00 2K

Малки етюди за страданието и щастието 🇧🇬

І.
Зимното слънце целуваше нежно златистия плаж. Беше 28 градуса и никак не беше за вярване, че всъщност тук беше зима. Беше краят на декември. Двамата вървяха хванати за ръце по пясъка и се любуваха на залезите, които ту бяха мандаринено-червени, ту смокинено-виолетови.
Сигурно бяха най-щастливите ...

Фройд

Проза

2008-05-13T15:59:14+03:00 1.5K 2

Кинематографично 🇧🇬

В зеницата на обектива ти танцуват силуети
на две тела във залеза умислени.
Дали са две прашинки слети
или жена и мъж измислени?
Не са тела, а просто птиците ...

Фройд

Поэзия » Любовная

2008-02-11T16:08:10+02:00 1.1K 9

Две по деветнайсет 🇧🇬

Две по деветнайсет*
Два по деветнайсет спомена смешни
надничат зад лявото рамо,
за лудости детски и пламенни срещи...
Били ли са истински или измама са само? ...

Фройд

Поэзия » Любовная

2008-01-25T12:35:12+02:00 966 5

На Коледа ще бъдем двама 🇧🇬

На Коледа ще бъдем двама
с един копнеж по непознатото.
И вместо във елхата побелялата,
ръцете ни ще се открият в лятото.
Един копнеж за лято в зимата ...

Фройд

Поэзия » Любовная

2007-12-10T10:25:13+02:00 1.6K 11

Размисли върху кожата или историята на две (не) обикновени жени 🇧🇬

Между тях съществуваше особена връзка. Те ту се обичаха, ту се мразеха, ту се прегръщаха, ту се караха. Те бяха като водата и огъня, като живота и смъртта.
Кои бяха те?
Те бяха две обикновени жени.
За Едната Другата беше като гнойна пъпка на повърхността на кожата, която ужасно силно искаше да разчо ...

Фройд

Проза » Рассказы

2007-12-04T16:11:41+02:00 1.7K 1

Септември изгревът се ражда във смокините 🇧🇬

Септември изгревът се ражда във смокините,
от детството.
А през деня препуска жаден из градините
на стихоплетството.
Докле замръкне в хоризонта огнен ...

Фройд

Поэзия

2007-11-12T14:57:43+02:00 1K 13

Отляво 🇧🇬

Разместих ти старите книги, потънали в прах
и с четка вълшебна ги почистих със страх.
Видях да събираш от празните вещи
раздели отминали и чакани срещи.
И разпилян те приех в тишината от спомени. ...

Фройд

Поэзия

2007-09-29T11:49:24+03:00 890 6

Приказка за стъклените вени 🇧🇬

В ресторанта тъжен пристъпвам сама.
Със устни и китки, посинели от злоба,
из вените си от стъкло видях смъртта
да разпръска в мене отрова.
Във мрака сенките допиват със тъга ...

Фройд

Поэзия

2007-09-25T17:15:00+03:00 1.2K 10

Гара "Надежда" 🇧🇬

В дните ми сиви и мрачни
водопад от въпроси
Безспир ме люлее...
За мене, за тебе, за утре,
За мечтите ни боси... ...

Фройд

Поэзия

2007-08-21T01:40:35+03:00 1.1K 6

Jean-Jacques Goldman - Pas l'indifférence' 🇧🇬

L'indifférence
J'accepterai la douleur
D'accord aussi pour la peur
Je connais les conséquences
Et tant pis pour les pleurs ...

Фройд

Переводы

2007-08-20T10:31:18+03:00 1.4K

АВА 🇧🇬

Проклетата запалка пак не палеше. Езичето й нервно потръпваше в ръката, но упорито отказваше да запали. Нищо. В чантата си ще намери хиляди запалки. Все някоя щеше да запали.
Може би ще ги спре някой ден. Но много обичаше да наблюдава как цигареният дим се разтваря в атмосферата пред очите й.
- Ава, ...

Фройд

Проза

2007-08-06T16:20:24+03:00 1.7K 6

Забраненият град 🇧🇬

Пристъпите зачестиха и тя започна да се буди почти всяка нощ. Събуждаше се често от жуженето на комарите в топлата юлска нощ или от звънкия смях на прибиращите се младежи под прозореца. Будеше се винаги от един и същи сън, който никога не помнеше. В разширените й от страх зеници блуждаеше само споме ...

Фройд

Проза

2007-07-11T14:51:06+03:00 1.5K 4

Камбаненото сърце 🇧🇬

На свечеряване камбаните на църквата отмериха неспокойно шестия час. Сърцето й почти подскочи от ужас. Скоро целият град щеше да го подгони. Ужасът в мозъка й нарастваше с всеки удар на камбаната и парализата ставаше все по-голяма.
Започна да приготвя вечерята. Кой го знаеше дали ще се прибере тази ...

Фройд

Проза

2007-05-29T21:53:53+03:00 1.3K 4

Задушница 🇧🇬

Беше един от най-задушливите дни от месеца и лястовиците летяха ниско над земята. Сигурно щеше да вали.
По улиците цереше необикновено оживление. Жените бяха облекли празничните си дрехи. В едната си ръка държаха букети пролетни цветя, а в другата нечия малка детска ръчичка. Мъже почти нямаше. Мъжет ...

Фройд

Проза

2007-05-27T10:21:08+03:00 1.9K 1

Сурогатът 🇧🇬

- Гореща си. Кожата ти направо пари, промълви сънено той.
- Ти излъчваш много топлина, затова съм гореща, прегърна го нежно тя през кръста.
Лежаха отпуснати един до друг. Беше време да стават, но и на двамата не им се ставаше. Утрото бавно се пробуждаше и един нетърпелив слънчев лъч се мъчеше да про ...

Фройд

Проза

2007-05-17T16:31:33+03:00 1.3K 3

Бесове 🇧🇬

Към 20 число на месеца обикновено приютявам в себе си всички бесове на целия ми род. Тогава се превръщам в истеричната ми майка, която е сърдита и крещи от сутрин до вечер на целия свят, в лудия ми вуйчо, който се обеси на 78 години. От скука най-вероятно. В баба ми, която упорито кълне селските дец ...

Фройд

Проза

2007-03-26T00:22:46+03:00 1.4K 4

Селската царица на сливовите дръвчета 🇧🇬

Ангелинка беше момиче от село. Тъмнокафяви коси ограждаха бялото й лице, а черните й смолисти очи светеха като две малки мъниста. Гинка, както я наричаха, беше най-личната мома на селото.
Същински пример за подражание! Завъ ...

Фройд

Проза

2007-03-14T20:46:39+02:00 1.8K 6

Името ми е Зависимост 🇧🇬

Запозна ни неговата любовница. Стана случайно. Тя беше красива, с модерен маникюр и фризура. Беше изискана. Но беше студена и пресметлива. Нямаше душа, сякаш. Какво ги беше събрало? Момчешка лудост, проклятие или просто любов. Така и не разбрах. Усещах само, че са дълбоко свързани. Повече, отколкото ...

Фройд

Проза

2007-03-03T19:33:43+02:00 2.3K 13

Система за емоционална сигурност и пречистване 🇧🇬

Фройд

Проза

2007-03-02T21:50:20+02:00 2.2K 4

Аз, страхът 🇧🇬

Събудих се със същия металически вкус в устата. Огледах се още сънено с тихата надежда, че той си беше отишъл. Отворих очи. Огледах се. Май го нямаше, прошепнах си аз. Станах и отидох до банята. Огледах се в огледалото и се сепнах от ужас. Той беше застанал редом до мене. Моят голям страх. Той беше ...

Фройд

Проза

2007-02-18T22:06:09+02:00 4.3K 6

Before & after 🇧🇬

Беше 14 февруари и кафене „Амурните стрели” беше препълнено с посетители. На вратата ме посрещна галантен възрастен мъж с белоснежна коса. Погледът му беше кротък и благ и за миг вълнението ми от предстоящата среща потъна в топлата и ведра усмивка на стареца.

Фройд

Проза

2007-02-13T13:05:36+02:00 1.5K 8

Божи дар-ІІ част 🇧🇬

От този момент намразих дните и се влюбих лудо в нощите. През нощта, двамата с Божидар, препускахме яростно към едно мъничко тайнство и излизахме пречистени оттам на сутринта. С всяка изминала нощ копнежът на телата ни ставаше все по-силен и все повече ни отдалечаваше от реалността. Вече нямахме нуж ...

Фройд

Проза

2006-09-19T02:31:55+03:00 1.2K 3

Божи дар-І част 🇧🇬

Срещнах го на едно разгорещено студентско събрание. Бях едва първи курс студентка в Историческия факултет, а вече знаех за него, повече отколкото за всеки друг от колегите ми. Всички го описваха като чаровен и пленителен, почти божествен. Беше се превърнал в легенда. Казваше се Божидар.

Фройд

Проза

2006-09-19T02:19:32+03:00 1.3K 1

Дългият път към дома 🇧🇬

Петте години на следване се бяха изнизали неусетно в уюта и топлината на тесните улички в малкото планинско градче. Беше дошла тук, едва на 18 години, за да получи най-доброто образование в един от най-добрите европейски университети. Още от малка майка й беше насърчавала амбицията и таланта й да ри ...

Фройд

Проза

2006-08-20T08:18:54+03:00 1.5K 10

Житейския калейдоскоп на една съвременна жена 🇧🇬

Фройд

Проза

2006-07-24T00:33:07+03:00 1.7K 9

Червеният панталон 🇧🇬

Признавам, че обичам да чета много…стойностни неща, истински.
Но не обичам хората, общуването с тях ме уморява. Около мен постоянно има хора и аз ставам все по-уморена. Затова през деня мечтая за мига, когато вечерта ще ост ...

Фройд

Проза

2006-07-09T19:28:57+03:00 2.2K 7

* * * 🇧🇬

Не беше лед,
а страстен зов.
Той бе поет,
а тя - любов.
Не беше лед, ...

Фройд

Поэзия

2006-07-08T07:34:14+03:00 1.4K 6

* * * 🇧🇬

На тръгване дойдох да помълчим.
Не слагай във кафето много захар.
От сладкото започва да горчи...
Любимата ни песен май запяха.
Постой така - димът не ми люти. ...

Фройд

Поэзия

2006-07-08T07:28:13+03:00 1.4K 12

Писмо до баща ми 🇧🇬

Здравей!
Помниш ли ме? Запознахме се преди близо 5 години и половина… Майка ми ни запозна, беше октомври. Не те бях виждала и се чудех дали ще те позная. Странно, но когато те видях веднага разбрах, че ти си моят баща. Майка ...

Фройд

Проза

2006-07-07T00:45:19+03:00 4.7K 10

Страсти компютърни 🇧🇬

Галя с трепетни пръсти клавишите
на компютъра, жадни от моята плът
и от устните, трескаво дищащи
усмивки топли към тебе струят.
Блика огнен заряд в очите ми ...

Фройд

Поэзия

2006-07-07T00:26:46+03:00 1.2K 7

Весел трамвай 🇧🇬

Ще дойда, когато стопява нощта светлините
в съня ти, почти разпилян от бездомния лай,
когато придърпват завивки, че зъзнат звездите,
и тропа самотно клатушкащ се късен трамвай.
Недей да претопляш вечерята снощна, а само ...

Фройд

Поэзия

2006-07-07T00:25:43+03:00 1.4K 5

Едно танго 🇧🇬

Едно танго за тебе, скъпи мой,
със теб и с този миг неизживян,
ще тръгнат звуците към звездоброй...
За нас един букет недосъбран
в душите още дълго ще ухае, ...

Фройд

Поэзия

2006-07-07T00:24:49+03:00 1.3K 8