Кина мрази да пише писма, ама като се налага!
Тошо замина за Италия преди три месеца и започна да й липсва. Обажда се от време на време, но не може всеки ден! Това са си пари! А нали отиде там да печели - да направят бала на Мимето и за кола на Тончо, а ако останат ще си купи и онази въдица, дето ходеше всяка събота да я гледа на витрината на въдичарския магазин... Кина се надяваше, че може да остане някой лев (т.е. евро- те, в Италия нали са с евро) да си купи люлеещ се стол и при много добро развитие на нещата и един нов тоалет, за всеки случай. Та като ги поканят на сватба или бал, или каквото и да е там друго, за което трябва специална премяна, тя да се накипри. Както едно време...
" Тошо, аз съм забравила малко правописа, щото кога съм писала писма... ама, чакай да ти казвам. Мимето има само една петица по математика. Уф, нали я знаеш, тази Ганчева, по математика? Голяма патица излезе. Знае, че детето иска да кандидатства в МЕИ-то и нарочно му направи мизерия... Патицата му с патица! Ходих да се разправям - вика ми - не знаела това, не можела онова, и петица и било много, трябвало уроци, за да кандидатства... Аз мисля, че Мимето си знае детето, но ще трябват и пари за някой и друг урок, да знаеш! Работи там, напъни се! Роклята я вече избрахме - много хубава, ама 500 лева! То, по-евтини няма, да знаеш! А детето заслужава! Ти работи там, да изкарваш! А роклята - небесносиня, с камъчета, такива малки, светещи, блестящи! Красота! Ако знаеш каква ни е хубава! Ох, чакай, че ми се насълзиха очите... Ама трябва да пратиш някое евро, че да не артиса детето без рокля, ще вземат да ни изпреварят!
Тончо завършва добре. За момче - добър успех вади! Доволна съм аз! Какво искаме ние от детето, то не може всички да са вундеркинди! Ама е хубав, напет. На теб се е метнал! И за него отдели нещичко, че нали ги знаеш приятелите му - всеки месец с нов джи-ес-ем, пък неговия вече 6 месеца не го е сменял! И не хленчи, само го гледам - един такъв, притеснява се, срамува се, крие го по джобовете, не го показва... Горкото дете! И дънки за лятото няма, миналогодишните са вече старомодни, направо ще е срамота! Гледам ги аз едни шаврантии покрай него се въртят - Тончо това, Тончо онова... Той хич ги не поглежда, ама... мъж си е, ще вземе да се подлъже. Те, сегашните момичета, са много отракани, срам нямат, ни спирачки... Пази боже! Ама щото е хубав бе, напет. Като тебе.
Ами, Тошо, то и аз трябва да се понаглася за бала. Прати и за мене некое евро - не много, аз ще издебна намалението на конфекцията и ще си взема по-евтино. Ти, работи там, изкарвай, за децата! Милите! Горките!
Майка ти, дъртата - държи се! Нищо й няма. Не я мисли. Нали има домати и краставици в градината, хляб си купува, олио... Оправя се! Не я мисли!
Какво да ти пиша друго? Ти ме прощавай, че малко с правописа и краснописа съм зле... Ама, то кога съм писала писма? Какво нещо е живота, Тошо... Тошо!
Ти работи, изкарвай и недей много звъня по телефона, да не харчиш! Мъчно ми е за тебе, ама стой там, че пари трябват. Работи! И айде по живо, по здраво.
Твоя, Кина!"
Прочете го още веднъж, поклати глава одобрително, вече сигурна, че не е забравила да спомене на Тошо да работи, да изкарва. И сложи листа в плика. Тръгна за пощата, че да свари да го пусне. Нали е петък? Синковеца пак няма цяла нощ да се прибере, сън няма да я хване. Вагабонтин! Само за шаврантии и глупости мисли! Щерката и тя хванал един, не се прибира по цял ден! Кога ще учи за кандидатстване! Тази математика няма научаване за един месец! Едва се примоли на Ганчева да и пише петица!... Всичко на главата на Кина, като се е омъжила за тоя селски идиот! Всички мъже пари натрупаха, по три апартамента накупиха, децата им учат платено и всичко им е наред! А той, едва се уреди за тая Италия! А, дано изкара некое евро!