Мила мамо!
Скоро имаш рожден ден и аз много се чудех какъв подарък да ти направя. Накрая реших, вместо да заделям от парите, които ми даваш всеки ден, да ти напиша писмо. Зная, че каквото и да ти подаря, дори само с думи да ти честитя, пак ще се зарадваш. Този път обаче искам да е нещо по-различно, защото ти го заслужаваш.
Мамо, благодаря ти! Най-вече за търпението. Не съм от най-послушните деца. Знам, че понякога ти идва да ме удариш с нещо тежко, но никога не ми посегна. Твоето оръжие са думите. Благодарение на това, че много ми говориш, кога наставнически, кога като приятел, аз започнах да се осъзнавам. Е, все още съм си луда глава, както казваш и макар че не ти показвам, се заслушвам в думите ти. Много проблеми ти създавах, когато се преместихме в големия град и всичко, което ми беше познато, остана назад. Бях уплашена и не разбирах, че ти го правиш заради мен, за да ми създадеш среда за развитие. Бягах от часове, вземах ти пари, шляех се с приятели, прибирах се късно, яко те изнервях, но ти не отстъпи. Наказваше ме с мълчание, игнорираше ме известно време, но накрая просто сядаше срещу мен и ми говореше. Колко ли пъти съм те обиждала и съм те карала да плачеш! Ти винаги ми казваш, че майката обича детето си, такова, каквото е и иска за него само най-доброто.
Мамо, благодаря ти! За грижите, които ежедневно полагаш за мен. За това, че правиш всичко възможно да израсна добър човек, човек, който ще има навици и умения да се справя с живота занапред. Казваш, че няма винаги да си до мен и трябва да се науча сама да се оправям, но аз не искам да си го представям. Искам да сме заедно, колкото се може по-дълго време. С тате се разделихте и аз ти бях бясна, но и това отмина. Ти съумя да постигнеш равновесие, за да не усещам липсата му толкова болезнено. Останахте приятели, никога не каза лоша дума против него, чуваме се почти всеки ден, взема ме за ваканциите, купува ми разни неща, обаждаш му се, когато имаш проблеми с мен и заедно ме възпитавате. Учиш ме, че всеки има свой живот и компромисите не винаги са решение, дори и в името на децата. Едно от нещата, които осъзнах е, че ти си човекът, на когото мога да разчитам за всичко.
Мамо, благодаря ти! За това, че си отгледала едно чуждо дете! От двегодишна ми разказваш приказката за голямата къща с много изоставени деца, откъдето сте ме взели с тате. Избрали сте ме сред сто деца, защото съм била най-хубавото и най-доброто. Аз съм късметлийка, защото имам най-прекрасната майка на света!
Жена, способна да обича дете, което не е родила, е достойна за възхищение и уважение! От теб научих, че майка се става не с раждането на детето, а след това. Да се грижиш за него, да го възпитаваш, да го учиш и най-вече да го обичаш. Истински и безрезервно! Ти си Майка! Моята майка! И аз никога няма да забравя това! Спомням си, веднъж те попитах, защо тази, която ме е родила, се е отказала от мен. По твоя неповторим начин ми обясни, че има много причини, поради които може да случи това. Впечатлиха ме думите ти:“ Трябва да уважаваш жената, която те е родила. Аз съм й безкрайно благодарна, защото тя е родила МОЕТО дете! Благодарение на нея сега съм майка и няма нещо, което да промени този факт!“
Мамо, ти всеки ден ми засвидетелстваш твоята любов! Знам, че не ти ко казвам често, но аз също те обичам. Обичам те, мамо! Честит рожден ден!
Завинаги твоя дъщеря,
Сияна!
© Nina Sarieva Все права защищены