Уважаеми Господине!
     Да, да! Вие! С втренчените синьозелени очи, зачервено лице и розовочервена тениска! Да, Вие, който ни срещнахте онази вечер на гара Церово! (Церово ли беше?). Да, Вие, който седнахте безцеремонно да си допиете джинчето на нашата маса и много държахте да си поговорим! Ама само как се бяхте насвяткали нея вечер! Как само заваляхте думите! Може би бяхте привлечени от начина, по който онзи мъж ме беше прегърнал; почти ме беше притиснал до себе си. Спомням си, леко се уплаших от Вас, защото чакахме влака и щях да пътувам сама. Нервно извадих блузата с дълъг ръкав, за да не ви привлича излишно голият ми гръб. Спомням си как започнахте да ни разпитвате. Спомням си колко спокоен беше мъжът до мен, а аз колко нервно се смеех. Чак ми ставаше неудобно от мен самата.
      Попитахте ни кой от нас двамата има вила наоколо. Че защо не си помислихте, че сме мъж и жена например, и че вилата ни е обща? Може би заради начина, по който мъжът до мен държеше ръката ми - здраво, силно и гальовно? Че кой мъж държи така жена си? Идеше ми да се пошегувам с Вас и да кажа: "Той ми е брат!", ама не! Братята също не прегръщат така сестрите си!
      Посочихте ни околните ридове и махнахте с ръка в неопределена посока. Там сте били живели. Че нас какво ни интересуваше? Реката била лековита, ама вие сте имали много проблеми. "Сигурно с черния дроб" - помислих си аз, но на глас казах: "Вероятно със сърцето?". Как не познах! Трябваше да се напрегнем, за да разберем. Направихте се, че Ви е неудобно да го кажете направо. Вместо това го показахте - със средния пръст на едната ръка и с пръстите на другата, образуващи кръг; напред-назад, напред-назад... Не се смутих ни най-малко. Пък и не изглеждахте страшно! По-скоро - весело!
      И изведнъж, Вие се надвесихте над масата и изстреляхте: "Този човек до теб, той много те обича!". Естествено, че се изсмях с половината от акъла си. Този човек - за пръв път се любих с него. А го познавах от един месец почти! Но другата половина на мозъка ми се напрегна и погледна с крайчеца на окото си мъжа, който ме бе прегърнал. "Дано! Дано!" - невярващо си прошепнах.
      "Обаче ти се дърпаш от него!" - продължихте да нареждате, Господине. - "Той има деца, ти имаш деца... Възрастни родители...". Не ни разпитвахте. Констатирахте. И бяхте прав! "Остани с този човек! Той ще те направи щастлива!" - продължихте да ме агитирате, Господине. - "Всичко би направил за теб!".
      После сменихте темата: "Ти се занимаваш с лекарства." "Точно така!" - неволно възкликнах. "Аптекарка ли си?". "Вие кажете!" - предизвиках Ви аз, без да се усетя. "Аптекарка си? Или не си? Да не си медицинска сестра? Абе с болни се занимаваш и с лекарства!" Цялата се напрегнах. "Вие да не сте местният екстрасенс?" - попитах. Усетил, че сте познал, продължихте по-смело:"Имаш три бенки в лявата половина на тялото! Така ли е?". "Не знам, Вие кажете!". Как ли пък не - да описвам тялото си. А и много добре знаех, че имам повече от три бенки, не само отляво, ами навсякъде.
      "Всичко виждам аз! Всякакви грехове!". "Аз нямам грехове!" - засмях се. И Вие се засмяхте от сърце: "Няма мъж и няма жена, които да нямат грехове!". Замислих се за миг и се съгласих с Вас: "Така е!". Вие си протегнахте ръката през масата, за да стиснете моята. Бяхте доволен, че за пореден път сте познали. И използвахте случая, за да ми подържите ръката: "На колко си години?". "Вие кажете, нали досега всичко познавате?" За себе си казахте, че сте на петдесет. Ами че и мъжът до мен беше на толкова! Само че Вие, Вие, Господине, изглеждахте най-малко на 60!
     "Не я свалям! Не я свалям!" - побързахте да кажете на мъжа до мен и ми пуснахте ръката.
     Добре че дойде онова момче, вашият внук, че да отклони вниманието Ви от нас. Пък и влака за малко да изпуснем! На тези тихи гари никой не ти съобщава нито кой влак пристига, нито кой заминава!
      Но се обръщам към Вас, все пак, Господине, защото колкото повече си мисля за тази случка, толкова повече ми се ще наистина да съм срещнала местния екстрасенс. И моля Ви, уважаеми Господине, ако действително притежавате екстрасенски способности, да направите така, че този мъж да ме обикне истински!
     С уважение, Ваша позната от гара Церово! (Церово ли се казваше гарата?)