15 дек. 2008 г., 00:50

Писмо до теб

1.9K 1 1
1 мин за четене
Здравей, любов моя!

Искам да ти кажа много неща…

Никога няма да забравя първата ни целувка.  Беше толкова измамно невероятна, че още тогава нещо в мен ми подсказа – тази любов ще е разтърсваща и погубваща. Аз ти говорех нещо (никога няма да си спомня точно какво), а ти ме гледаше с онзи опознаващ поглед и лека усмивка. Очите ти издаваха, че изобщо не ме слушаш…изведнъж устните ти ме прекъснаха и целият свят изчезна зад онази целувка…останахме само АЗ и ТИ!

Тогава не знаех нищо за теб – освен че си чаровник... :)

И днес - почти 2 години по късно, знам доста повече - знам че си болен, знам че си алкохолик.

И днес, знам още нещо – че бях права – любовта ми към теб е разтърсваща, погубваща, изпепеляваща, всепоглъщаща, тя е черна сила.

И днес, опитваме за последен път – нови думи, нови обещания и вричания…

“Този път ще успея! Заради теб!”  ми казваш през сълзи. Думите ти кънтят в съзнанието ми всяка секунда…дали отново са лъжа – за Бога, трябва да са истина…
 
Вземи любовта ми,  бъди пиян от нея…

                                                                                           С обич: завинаги твоя Теди!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Той посещава ли сайта? Не виждам друга причина да го пуснеш тук
    Нищо, че сме в Откровения.

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...