писмо от 25.08.2020г

В*******,

Запознахме се преди време. Може би повече от две години.
И те харесах.
Стори ми се, че и ти ме хареса.
Още се чудя дали е вярно.
Второто. За първото съм сигурен.

Беше като на кино, опитах се умишлено да го направя така и то така си стана.
После беше като всичко друго.

Не знам реално коя си, каква си, камо ли какво искам от теб.
Но знам, че ми е хубаво с теб, докато съм с теб.
Че се чувствам по-щастлив след едно денонощие, прекарано заедно, отколкото преди това.
И ми се иска и за теб да е така, това съм целял с отношението си и държанието си към теб.

Времето тече адски бързо, мина много, откакто съм се запознал с теб, но все още не знам какво и коя си и все още не съм бил с теб наистина.
Въпреки, че в някои моменти съм чувствал, че докато сме двамата не съществува никой друг; освен теб; и мен.

Не знам дали си заслужава да късам листата, ако знам, че така цветето ще умре и не знам дали си заслужава да ти пиша това "писмо", ако знам, че дори прочетено няма да ти промени мнението или решението... Както казват, "не можеш да влияеш над действията на другите, само над своите."

Направи ми впечатление, отпечата ми се в съзнанието. Не знам с кое точно.
И когато те гледам в очите, лежейки до мен, го виждам; когато на следващия ден още кожата ми е пропита с уханието ти, го усещам. Затова го правя.
Затова и искам да те галя така по лицето и тялото. И целувам.
Ти си тази, за която си мисля, когато се събудя сутрин. Е, не всяка сутрин. Но със сигурност, когато съм те сънувал.
Ти си тази, която искам да целуна на Нова Година, когато удари полунощ.
Ти си тази, на която, когато съм пиян през нощта и самотен, искам да звънна.
Ти си тази, на която искам да покажа красиви изгреви и залези, с която да прекарвам снежни дни под и над завивките или пролетни в парка, докато всичко цъфти.
Ти си красива. Косата ти - грива на лъвче, перфектният задник, гърдите ти, сочните устни, усмивката и лицето на ангелче и очите ти, очите ти, очите ти, които често виждам, когато затворя своите. Сега, пишейки това през малките часове на нощта, и четейки написаното, осъзнавам колко много, че чак думите ми се струват смотани и непосилни да го предадат. Това е само част от толкова много неизказано.

Харесвам те.

Все си мисля, че и ти - мен.
Ако не, съжалявам.
За чувствата на вятъра, очакванията, надеждите, емоциите, изгубеното време и най-вече грешките си.
И за това, че не ти казвах и показвах всичко това всеки път, когато го чувствах, когато бях с теб.
За това, че не знаех, че последният път ще е последният път.

За това, което може да бъде, основно.

--
Никола