2 мар. 2022 г., 20:05

Писмо от долната земя

1K 1 1
1 мин за четене

Здравейте! Пиша ви от Долната земя. Не. Не от Австралия, а от Долната. От земята на умиращите и мъртвите. Та, вие здравейте! На нас не ни е писано. Но, ще трябва да ни помните. Ще трябва да помните кои сме и защо сме на Долната земя. Там сме, защото има война. Ние не искаме война, ама.... Тук сме руснаци, украинци и други, попаднали на грешното място, в грешен момент. На Долната земя никой не воюва. А и за какво? Говорим си и се чудим:защо? Защо сме тук? Какво имаме да делим? За какво да си отмъщаваме? И знаете ли? Няма!  Няма нищо за делене и нищо, за мъст. Тогава? Защо сме тук? Защо не сме си в къщи, при близките? Защо не сме на работа? Защо не вършим обичайните неща? Най-вече се чудим, какъв грях сме сторили, че ни мразите. Едни мразят украинци, други руснаци... Та, много се чудим. Какво сме сторили? И, не се сещаме. Ние война не искаме, но война ни прати тук. За това ще трябва не просто да ни помните, но и да измислите как да няма войни. Никъде! Защото тук има много място, но това място не е хубаво. Никой не иска да е тук. Нито като турист, нито за постоянно.

 Та, вие здравейте, помнете и се учете от грешките! Не допускайте войни, защото тук е студено! Много студено!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...