Аз имах надежда. Аз вярвах. Аз мечтаех. Обичах. Обичаха ме. Исках всичко от живота… А ти ми го отне!

Защо?

Аз загубих всичко.

А ти какво спечели?

Имаш мощна кола. Състезаваш се с всички шофьори. Опита се да надвиеш времето. Но колко деца и младежи умират заради това? Колко планове и копнежи загиват за миг невнимание…

„Животът е глупава играчка, която подаряват само на новородените” е казал Бил Манвил. Но аз обичах своя живот! Нима мислиш, че имаш право да отнемеш нещо, което не си създал? Как ще поправиш зейналите дупки в хилядите сърца?

Виждал ли си мъката на майката, която носи цветя на гроба на собственото си дете? Можеш ли да си представиш какво е да живееш по-дълго от децата си?

А наблюдавал ли си малкото момченце, когато разбира, че кака няма повече да го гушка, нито да му се кара, когато е палаво?

Чувствал ли си, че не можеш да си поемеш дъх, защото сълзите прииждат, а хлипането ти сякаш никога няма да спре?

О, ти не можеш да си представиш какво е в миг да загине най-близкият ти!

Не си преживял ужаса да виждаш вехнещо момиче, немощно кретащо се, благодарение на куп машини.

Не можеш за част от секундата да разбереш какво е никога повече да не можеш да стъпиш на краката си…

Сега чувстваш дискомфорт? Нещо те гризе отвътре?

О, аз ще те преследвам винаги, защото не можеш да избягаш от мен.

Никога няма да забравиш младото тяло, което бе изпратено в последния си път от жалеещите го близки.

В следващата чаша няма да намериш утеха или спасение, а следващата жертва.

Когато пак нервно потракваш с пръсти по волана, зачуден дали не можеш да минеш на червено, няма да почувстваш наслада от „кражбата” на няколко секунди.

Когато пак седнеш на шофьорското място с рутина и самоуверено забравиш за правилата, няма да изпиташ удоволствието да си краля на пътя.

Няма да знаеш, че си най-добрият, защото ще знаеш, че си погубил живот, надежди, мечти. Отнел си радостта на едно семейство, верен приятел, отзивчив съученик.

Все още ли искаш да експериментираш с уменията си зад волана?

С любов:

Вечно твоя Съвест