Аз имах надежда. Аз вярвах. Аз мечтаех. Обичах. Обичаха ме. Исках всичко от живота… А ти ми го отне!
Защо?
Аз загубих всичко.
А ти какво спечели?
Имаш мощна кола. Състезаваш се с всички шофьори. Опита се да надвиеш времето. Но колко деца и младежи умират заради това? Колко планове и копнежи загиват за миг невнимание…
„Животът е глупава играчка, която подаряват само на новородените” е казал Бил Манвил. Но аз обичах своя живот! Нима мислиш, че имаш право да отнемеш нещо, което не си създал? Как ще поправиш зейналите дупки в хилядите сърца?
Виждал ли си мъката на майката, която носи цветя на гроба на собственото си дете? Можеш ли да си представиш какво е да живееш по-дълго от децата си?
А наблюдавал ли си малкото момченце, когато разбира, че кака няма повече да го гушка, нито да му се кара, когато е палаво?
Чувствал ли си, че не можеш да си поемеш дъх, защото сълзите прииждат, а хлипането ти сякаш никога няма да спре?
О, ти не можеш да си представиш какво е в миг да загине най-близкият ти ...