Вечер е. Уличните лампи осветяваха улиците, които бяха затихнали. Запътих се към близкото заведение. Тази вечер е моя и нищо нямаше да я провали...освен пустите спомени, които бушуваха в главата ми. Изскачаха постоянно, биеха се в ума ми и не ми позволяваха да мисля трезво. Не че някога съм била трезвомислеща. Влязох в задимения бар. Момченца на около 16-17 години ме заоглеждаха, мъжете пък все едно бяха прегладнели вълци. В очите им се четеше желание за нещо бързо, авантюристично, без задръжки...и без знанието на жена им. Присъстващите няколко дами дори не ме удостоиха с поглед. Бяха вглъбени в айфоните си, хилеха се на някакви снимки от социалната мрежа и се опитваха да привлекат вниманието на мъжете, стоящи до тяхната маса. Седнах на бара с гръб към всички. Нямах желание точно тази вечер да гледам, който и да било. Барманът ме погледна въпросително и чакаше да поръчам. Изстрелях, че искам текили. Текили? Последният път, когато пих текили, вечерта приключи в спешното. Явно и тази вечер щеше да свърши там. Какво ми пука?

Барманът нареди пред мене 5 текили с лимони и сол. Усмихна се закачливо и попита:

- За мъж ли ще пиеш?

-Не...за мъже ще пия.- отвърнах ядливо

Погледна ме така, все едно съм на 16, а вече съм сменила 10 мъже. Истината е, че съм на 26 и съм сменила само 4. Четирима, които ми оставиха трайни белези в сърцето, душата, разума. Първата текила бе за него, първият в живота ми. Ученическата любов. Първа любов, а фалшива. Толкова исках да бъда, като другите, да имам приятел, който да хващам за ръката, да обичам, че дори не забелязвах, че за него бях само играчка. Използваше ме, за да не му се подиграват, че няма гадже. Скъса с мен на третия месец под претекст, че има друга. Лъжец. Разби тогавашното ми детско сърце на пух и прах. Приличах на някакво зомби...като тези от сериала "Живите-мъртви". Ходех по коридорите на училището с наведена глава и безброй мисли "къде ли сбърках"?! А отвсякъде около мен чувах подигравки, че съм позволила да ме зарежат толкова бързо. Е, това мина. Отшумя по-бързо от летен вирус. Погледнах текилата и си казах: Пия за тебе, първият ми неудачник. Изпих я на екс и захвърлих чашата в другия край на бара. Взех втората и се загледах в нея. И споменът веднага изплува. За вторият, който беше малко по-добър...поне така си мислех. Любов, като по учебник. Запознанство сред приятели, бърза, изпепеляваща любов, романтични срещи. Една прекрасна година от живота ми, която завърши катастрофално. Като самолет разбил се в небостъргач. Всички виждат катастрофата, но не всички знаят причината за нея. А огнените отломки са навсякъде. Пожар обхващащ една голяма територия и нямащ желание да изгасне. И аз бях така. По-скоро сърцето ми бе така. Обвито в огнени отломки. Всяка вечер плачех, а сълзите не искаха да спрат да текат. Бяха като порой в есенна нощ. Буря! Бушуват гръмотевици и светкавици в моето сърце! Духа гаден и пронизващ вятър: той ми навява спомени за нас, а от тези спомени ме боли. Вятърът отваря с гръм и трясък прозореца…събаря всичко след себе си…бута и вазата пълна с рози, които ти ми подари! Вазата кристална е моето сърце! Но тази ваза преди миг беше цяла, а сега е разбита на хиляди парченца- всички са разпилени на пода. Вазата може да се залепи, но винаги ще личи, че е била счупена. Така и по моето сърце ти остави необратими следи! Изпивам текилата на екс. И те забравям….

Третата текила ме чакаше и приканваше да я взема и изпия…и третият спомен веднага се появи на хоризонта. Прекрасен блян. Болезнен. Раняващ още при мисълта за него. Даже нямам желание да мисля и да си спомням за него! Красотата му бе безгранична. Бог го бе дарил с тяло на Аполон, очи небесни, ум бърз…и сърце коравосърдечно. Той бе по-лош и от предишните ми двама, взети заедно. Но пуста любов, без нея не можем. Директно взех текилата и я изпих. Кисело-горчивият лимон бе като споменът. Чак се задавих от сокът на лимона…или от споменът. Не знам…! Зави ми се свят. Но виждах последната чаша текила. Трябваше да намеря сили и за нея и за последният спомен. За последният боклук, който трябваше да изхвърля от мислите и съзнанието си. Само при мисълта за него ми се гадеше. Перфекционистът, който не допускаше грешки. Мъжът с малко "м", но голямо самочувствие. Който обичаше да си играе с жените, защото бе егоцентричен и самовлюбен. Смятащ, че той винаги е прав, а жените глупави създания, които само търсят изгода от някой, като него. Хах, къде да повърна? Ех, сърце…пусто сърце…! Глупаво и наивно! Вярващо, че любовта е на всеки ъгъл и чака теб! И последната текила си отиде…като споменът! Бързо…горчиво…солено! Няма спомени…няма болка…няма любов…няма сърце! Само пияна душа…! Пих за вас…боклуците в живота ми…които изхвърлих!