Пламък
1 мин за четене
22.09.2007/ 02:50 h
Легнала съм си, запалила съм си свещи и съм си пуснала бавна и тиха, приспивна музика, много спокойно, на пръв поглед, положение, но ме тормозят какви ли не мисли... за това коя съм аз и всъщност какво наистина искам...
Гледам пламъка на свещта... на пръв поглед толкова обикновен и реален, а всъщност толкова красив и загадъчен... кара ме да се чувствам самотна и на фона на тъжната музика ми се плаче.
Тъжна съм... има човек до мен в живота, но точно в момента имам нужда от една голяма и искрена прегръдка, да се чувствам обичана и разбрана, да се чувствам желана и истинска... да чувствам, че има за какво да живея...
Да разбера смисъла на всичко, което ми се случва, да разбера, че не греша този път, че съм направила правилния избор и взела правилното решение... Искам да бъда сигурна в човека до себе си, да знам, че той ще е до мен, каквото и да става, каквато и да съм аз... Искам да се чувствам сигурна и защитена. Искам да разбера себе си, да се опозная.
Когато гледам пламъка на свещта... виждам себе си... светлина, надежда, топлина... рееща се в пронстранството... която всеки получава, когато пожелае, само с едно палване на кибрита...
Колко жалко е да се чувстваш като една свещ... неразбрана...
която дава толкова много, дава ти толкова много, без дори да подозираш... особено когато си самотен... дава ти топлината, от която се нуждаеш... дава ти светлина... светлината в края на тунела, но ти си толкова отчаян, че си мислиш, че тази светлина е от идващия влак, но не... това е светлината на щастието!
Щастието няма да дойде само... така че не го чакай... по- скоро влакът ще те прегази... ако нямаш надежда и не се бориш за себе си, за щастието, което заслужаваш, защото него винаги го има, дори и да не го виждаш... него го има!
Щастието е в музиката, във всяка усмивка, всяко докосване, всяко утро и всеки слънчев лъч, във всяка капка дъжд... във всеки пламък... в истинските и реалните неща!
Научи се да ги виждаш и разбираш и може би един ден ще си щастлив... ИСТИНСКИ ЩАСТЛИВ!...
Легнала съм си, запалила съм си свещи и съм си пуснала бавна и тиха, приспивна музика, много спокойно, на пръв поглед, положение, но ме тормозят какви ли не мисли... за това коя съм аз и всъщност какво наистина искам...
Гледам пламъка на свещта... на пръв поглед толкова обикновен и реален, а всъщност толкова красив и загадъчен... кара ме да се чувствам самотна и на фона на тъжната музика ми се плаче.
Тъжна съм... има човек до мен в живота, но точно в момента имам нужда от една голяма и искрена прегръдка, да се чувствам обичана и разбрана, да се чувствам желана и истинска... да чувствам, че има за какво да живея...
Да разбера смисъла на всичко, което ми се случва, да разбера, че не греша този път, че съм направила правилния избор и взела правилното решение... Искам да бъда сигурна в човека до себе си, да знам, че той ще е до мен, каквото и да става, каквато и да съм аз... Искам да се чувствам сигурна и защитена. Искам да разбера себе си, да се опозная.
Когато гледам пламъка на свещта... виждам себе си... светлина, надежда, топлина... рееща се в пронстранството... която всеки получава, когато пожелае, само с едно палване на кибрита...
Колко жалко е да се чувстваш като една свещ... неразбрана...
която дава толкова много, дава ти толкова много, без дори да подозираш... особено когато си самотен... дава ти топлината, от която се нуждаеш... дава ти светлина... светлината в края на тунела, но ти си толкова отчаян, че си мислиш, че тази светлина е от идващия влак, но не... това е светлината на щастието!
Щастието няма да дойде само... така че не го чакай... по- скоро влакът ще те прегази... ако нямаш надежда и не се бориш за себе си, за щастието, което заслужаваш, защото него винаги го има, дори и да не го виждаш... него го има!
Щастието е в музиката, във всяка усмивка, всяко докосване, всяко утро и всеки слънчев лъч, във всяка капка дъжд... във всеки пламък... в истинските и реалните неща!
Научи се да ги виждаш и разбираш и може би един ден ще си щастлив... ИСТИНСКИ ЩАСТЛИВ!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мелиса Все права защищены
Имаш път пред теб и ако наистина вярваш в това,което си написала в последните редове,ще намираш красотата и тя ще те прави щастлива...защото красотата е там,където си я намериш самичък или отвориш очите,за да я видиш 
