Всяка година, щом настъпеше лятото, младежи от цялата страна, постъпили във военното училище, по своя или може би чужда воля, бяха разпределяни в най-близките градове, където трябваше да прекарат двата си свободни месеца, извършвайки различни видове доброволен, ала всъщност съвсем насилствен труд.
Едни от тях бяха разпределяни в старчески домове, други в домове за сираци, а трети – в различни болници.
През онази година лятото обещаваше да бъде изключително горещо. Слънцето хвърляше жарките си лъчи безмилостно, на лазурно синьото небе нямаше нито един облак, който да създаде илюзия за по-прохладно и приятно време. Десетки млади момчета, облечени в тъмни униформи от дебел плат, с високи, груби обувки и шапки, вървяха по единствения път към града. Вървейки, зад тях се вдигаше сухата прах, лицата им бяха мокри, а дишането им учестено и тежко. Въздухът не помръдваше, беше тежък и влажен, което караше жегата да бъде още по-безмилостна.
В една от редиците вървеше момче на около двадесет годин ...