Планина
863
0
1
Тя го гледаше така, сякаш виждаше последния си дъх.
Беше я страх да го докосне. Твърде студен, за да го вземе, но и твърде горещ, за да го остави.
Обичаше горещите ръце, но мразеше студения му поглед.
Затова просто го гледаше.
И когато той я стрелнеше с поглед, тя изтръпваше от студ, но се задушаваше от
топлината, бликаща от тялото му.
Каква любов е това?!? Сякаш огън и вода се сливат и образуват планина.
... Тихо...
Чуват се викове без глас. Светът изчезна.
Само те.
Само ние!
Сме на върха на планината и никой не е толкова високо в небесата, колкото сме ние.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емилия Костова Все права защищены
