Тя го гледаше така, сякаш виждаше последния си дъх.

Беше я страх да го докосне. Твърде студен, за да го вземе, но и твърде горещ, за да го остави.

Обичаше горещите ръце, но мразеше студения му поглед.

Затова просто го гледаше.

И когато той я стрелнеше с поглед, тя изтръпваше от студ, но се задушаваше от 

топлината, бликаща от тялото му.

Каква любов е това?!? Сякаш  огън и вода се сливат и образуват планина.

... Тихо...

Чуват се викове без глас. Светът изчезна.

Само те.

Само ние!

Сме на върха на планината и никой не е толкова високо в небесата, колкото сме ние.