Цяла седмица ни вест, ни кост от него!
Поне писмо в електронната поща да беше изпратил!
Тази седмица беше за Евелина нещо като дни на размисъл - тя се удряше като разбесняла се вълна в скалите на собственото си съзнание, ту се обвиняваше, че се е навряла в интернет, ту се оправдаваше на самата себе си. Но... най-важното бе, че пред Любовта си беше безсилна. И това беше най-, ама най-прекрасното нещо, което се случваше в нейния живот! Нямаше да посмее да направи каквото и да било без разрешението на Мечока. Той най-добре знаеше подробностите по измамата на шефката си и само той трябваше да разреши проблема си, с нейната помощ.
Точно следващата събота, тя реши малко по-рано да влезе в нета и подскочи радостна - Мечо беше он лайн!
Не можеха да се нарадват един на друг.
- Бебе, благодарение на това, че те видях, изкарах тази седмица!
- Милият ми Мечо! Гушкам те, бебко!
- Станаха големи истории...
- Какво...
- Отказах на шефката ми да я чукам! Казах й, че мога да бъда неин шофьор и затворни ...