10.09.2007 г., 22:30 ч.
Платонична любов (3)
6 мин за четене
Цяла седмица ни вест, ни кост от него!
Поне писмо в електронната поща да беше изпратил!
Тази седмица беше за Евелина нещо като дни на размисъл - тя се удряше като разбесняла се вълна в скалите на собственото си съзнание, ту се обвиняваше, че се е навряла в интернет, ту се оправдаваше на самата себе си. Но... най-важното бе, че пред Любовта си беше безсилна. И това беше най-, ама най-прекрасното нещо, което се случваше в нейния живот! Нямаше да посмее да направи каквото и да било без разрешението на Мечока. Той най-добре знаеше подробностите по измамата на шефката си и само той трябваше да разреши проблема си, с нейната помощ.
Точно следващата събота, тя реши малко по-рано да влезе в нета и подскочи радостна - Мечо беше он лайн!
Не можеха да се нарадват един на друг.
- Бебе, благодарение на това, че те видях, изкарах тази седмица!
- Милият ми Мечо! Гушкам те, бебко!
- Станаха големи истории...
- Какво...
- Отказах на шефката ми да я чукам! Казах й, че мога да бъда неин шофьор и затворник, но насила не може да ме накара нищо да правя! Силен се почувствах, мило! Защото те имам!
Евелина сама получи отговор на въпроса си, който й беше в главата... да попита как върви секса със шефката. Многократно си обещаваше да не му задава този въпрос, но, слава Богу, че сега той сам й разказваше.
- Имам една идея в главата си, сега я проверявам...
- Каквото зависи от мене, имаш го!
- Добре, бебенце, теб ще те вкарам в краен случай в играта! Не бих допуснал да те замеся по някакъв начин!
- Ще ми кажеш ли в какво се състои идеята ти, меченце?
- Ще ти кажа, но не сега...
Дали отново трябва да воювам за доверието му? Но, откакто Мечока й се беше изповядал, разговорите им бяха съвсем други.
Ще трябва да бъде търпелива. Това е единственото, което можеше да направи. Да търпи и да чака.
След няколко дена Мечока, ужасно притеснен, сподели с нея, че баща му е приет в интензивно отделение на болницата, с масиран инсулт. Горкото момче, съвсем се беше объркало! Миналата година майка му починала от инсулт, сега баща му - в болница със същото!
Колкото успя с написани думи да го успокои, Евелина го направи. И най-вече, даде му отново любовта си и подкрепата си.
Животът е пълен с изненади - редува ги - ту приятни, ту неприятни.
Бащата на Мечока почина.
Мечока й забрани да пътува за погребението му. Тя искаше да отиде, да бъде близо до него. Щеше да се смеси с роднините и близките, никой нямаше да знае тя коя е. Не, беше категоричен Мечока. Нямаше да допусне точно тя да види сълзите в очите му. А знаеше, че ще плаче на погребението на баща си.
Есента преваляше, студена, влажна, като че ли времето започваше изключително бавно и задъхано да върви към края на годината. Чатърските им разговори продължаваха, ала Мечока беше повече мълчалив, повече вглъбен в себе си.
- Онази моя идея няма да се осъществи, мило! Много е трудна, като идея е супер, но като изпълнение...
- Не зная, бебче, ти нищо не казваш...
- Мислех небрежно да подхвърля на конкуренцията на шефката ми някои данни. Няма как да не забележат тънката хватка. Но... колкото времето минава, толкова повече виждам несъстоятелността на идеята ми, на нейното осъществяване.
- Не смея да питам за повече, миличко...
Новата 2000 Година пристигна с обилен снеговалеж. Нямаха мобилни телефони, за да се чуят. И двамата, навръх Нова Година, мислеха един за друг, копнееха за истинска среща, такава - да могат да се докоснат, да се гледат в очите и да мълчат. Повече не им трябваше.
Зимните месеци, дълги и бавни, се изтърколиха.
Една вечер, в края на март, Мечока й се стори отново окрилен и превъзбуден.
- Бебче, сега вече намерих начин, мило!
- Казвай... не мълчи, защото ме измъчваш с нежеланието си да споделяш!
- Говорих с един съученик, който се е върнал от Канада за ваканция. Ще ми помогне да замина там. Но първо трябва да замина в Англия на бригада!
- Смяташ ли, че това е начина да се измъкнеш, бебо?
- Да, мило, това е!
На Евелина не й прозвуча особено добре. Но се съгласи, когато той горещо я помоли, да провери в Британското посолство всички подробности около студентските бригади.
Идеята му беше с помощта на приятели да си достави фалшиво удовстоверение, че е студент. Той беше завършил икономика иначе и имаше диплома за висше образование.
След една седмица като че ли ситуацията се изясняваше. Тя беше проверила подробностите, той си беше набавил необходимото като документи. На всичко отгоре, скоро шефката му заминаваше сама в чужбина за три седмици. Това нейно отсъствие трябваше да се използва.
Докато я нямаше, Мечока успя да убеди мутрите, че трябва да дойде до София при една своя леля. На мутрите им беше все тая, беше им писнало да бъдат все с него, а сега онази латерна, шефката, липсваше. Съгласиха се, при условие, че заминат сутринта и вечерта се върнат.
Лелята го чакаше на гарата. Надали същата мутра, която го пазеше при срещата им в интернета, забеляза някои подробности от лелята. Евелина, облечена като възрастна жена, с шапка, с очила, леко приведена, бавно пристъпяйки към племенника си, го прегърна два пъти (докато го прегръщаше, успя да му прошепне "Обичам те!"), после звучно го целуна.
Започнаха едно обикаляне къде ли не. На мутрата му беше все едно, движеше се след тях на разстояние, спираха се пред разни административни сгради, но откъде да знае, че едната от тях е Британското посолство и че Евелина е уредила точно днес Мечока да се яви на интервю?
Всичко мина перфектно, само където нямаше как Мечока да сграбчи бебето и да го нацелува, да остане насаме с него...
След необходимия срок, Мечока получи на адреса на "леля" си потвърждение, че е одобрен. Визата трябваше да бъде оформена и той можеше да замине!
Нека историята спре дотук!
Защото е безсмислено да бъдат разказани екшъните, които се разиграха при изчезването на Мечока, който предвидливо беше оставил предварително ключ на Евелина от апартамента си в Стара Загора. Неговото пътуване с колата на един приятел до София, перфектната организация от нейна страна за покупката на самолетен билет и късмета да срещне точно тогава на летището една стара своя позната, отговаряща за пътниците, която настани точно навреме Мечока във ВИП салона на излитащия самолет.
Тази невероятна история е колкото истинска, толкова и измислена!
Мечока отдавна е в Канада и всяка неделя следобед е он лайн в интернет. И... познайте с кой чати! Има добра работа, а ако е рекъл Господ, скоро и ще се задоми. Защото Евелина е категорична и непреклонна това да стане!
Евелина е щастлива майка на дъщерите си, не търси Голямата Любов, защото успя да се докосне до нея по най-чистия начин. Има ухажори и кой знае, може един ден и да капитулира пред някой от тях. Защото Мечо е категоричен и непреклонен това да стане!
Шефката... вече не е шефка. Огромната измама беше разкрита, след като Мечока изчезна по този начин. Умно беше момчето! Беше оставило няколко писма, адресирани до който трябва, които бяха неговата бомба със закъснител! Само Евелина трябваше да ги изпрати в необходимия момент! Фирмата на шефката отдавна не съществува, съществуват все още няколкото съдебни иска за измама и нанесени щети. Но това е без значение!
Важното е, че на този свят съществува нещо...
Любовта!
край
Евгения Маринчева
Поне писмо в електронната поща да беше изпратил!
Тази седмица беше за Евелина нещо като дни на размисъл - тя се удряше като разбесняла се вълна в скалите на собственото си съзнание, ту се обвиняваше, че се е навряла в интернет, ту се оправдаваше на самата себе си. Но... най-важното бе, че пред Любовта си беше безсилна. И това беше най-, ама най-прекрасното нещо, което се случваше в нейния живот! Нямаше да посмее да направи каквото и да било без разрешението на Мечока. Той най-добре знаеше подробностите по измамата на шефката си и само той трябваше да разреши проблема си, с нейната помощ.
Точно следващата събота, тя реши малко по-рано да влезе в нета и подскочи радостна - Мечо беше он лайн!
Не можеха да се нарадват един на друг.
- Бебе, благодарение на това, че те видях, изкарах тази седмица!
- Милият ми Мечо! Гушкам те, бебко!
- Станаха големи истории...
- Какво...
- Отказах на шефката ми да я чукам! Казах й, че мога да бъда неин шофьор и затворник, но насила не може да ме накара нищо да правя! Силен се почувствах, мило! Защото те имам!
Евелина сама получи отговор на въпроса си, който й беше в главата... да попита как върви секса със шефката. Многократно си обещаваше да не му задава този въпрос, но, слава Богу, че сега той сам й разказваше.
- Имам една идея в главата си, сега я проверявам...
- Каквото зависи от мене, имаш го!
- Добре, бебенце, теб ще те вкарам в краен случай в играта! Не бих допуснал да те замеся по някакъв начин!
- Ще ми кажеш ли в какво се състои идеята ти, меченце?
- Ще ти кажа, но не сега...
Дали отново трябва да воювам за доверието му? Но, откакто Мечока й се беше изповядал, разговорите им бяха съвсем други.
Ще трябва да бъде търпелива. Това е единственото, което можеше да направи. Да търпи и да чака.
След няколко дена Мечока, ужасно притеснен, сподели с нея, че баща му е приет в интензивно отделение на болницата, с масиран инсулт. Горкото момче, съвсем се беше объркало! Миналата година майка му починала от инсулт, сега баща му - в болница със същото!
Колкото успя с написани думи да го успокои, Евелина го направи. И най-вече, даде му отново любовта си и подкрепата си.
Животът е пълен с изненади - редува ги - ту приятни, ту неприятни.
Бащата на Мечока почина.
Мечока й забрани да пътува за погребението му. Тя искаше да отиде, да бъде близо до него. Щеше да се смеси с роднините и близките, никой нямаше да знае тя коя е. Не, беше категоричен Мечока. Нямаше да допусне точно тя да види сълзите в очите му. А знаеше, че ще плаче на погребението на баща си.
Есента преваляше, студена, влажна, като че ли времето започваше изключително бавно и задъхано да върви към края на годината. Чатърските им разговори продължаваха, ала Мечока беше повече мълчалив, повече вглъбен в себе си.
- Онази моя идея няма да се осъществи, мило! Много е трудна, като идея е супер, но като изпълнение...
- Не зная, бебче, ти нищо не казваш...
- Мислех небрежно да подхвърля на конкуренцията на шефката ми някои данни. Няма как да не забележат тънката хватка. Но... колкото времето минава, толкова повече виждам несъстоятелността на идеята ми, на нейното осъществяване.
- Не смея да питам за повече, миличко...
Новата 2000 Година пристигна с обилен снеговалеж. Нямаха мобилни телефони, за да се чуят. И двамата, навръх Нова Година, мислеха един за друг, копнееха за истинска среща, такава - да могат да се докоснат, да се гледат в очите и да мълчат. Повече не им трябваше.
Зимните месеци, дълги и бавни, се изтърколиха.
Една вечер, в края на март, Мечока й се стори отново окрилен и превъзбуден.
- Бебче, сега вече намерих начин, мило!
- Казвай... не мълчи, защото ме измъчваш с нежеланието си да споделяш!
- Говорих с един съученик, който се е върнал от Канада за ваканция. Ще ми помогне да замина там. Но първо трябва да замина в Англия на бригада!
- Смяташ ли, че това е начина да се измъкнеш, бебо?
- Да, мило, това е!
На Евелина не й прозвуча особено добре. Но се съгласи, когато той горещо я помоли, да провери в Британското посолство всички подробности около студентските бригади.
Идеята му беше с помощта на приятели да си достави фалшиво удовстоверение, че е студент. Той беше завършил икономика иначе и имаше диплома за висше образование.
След една седмица като че ли ситуацията се изясняваше. Тя беше проверила подробностите, той си беше набавил необходимото като документи. На всичко отгоре, скоро шефката му заминаваше сама в чужбина за три седмици. Това нейно отсъствие трябваше да се използва.
Докато я нямаше, Мечока успя да убеди мутрите, че трябва да дойде до София при една своя леля. На мутрите им беше все тая, беше им писнало да бъдат все с него, а сега онази латерна, шефката, липсваше. Съгласиха се, при условие, че заминат сутринта и вечерта се върнат.
Лелята го чакаше на гарата. Надали същата мутра, която го пазеше при срещата им в интернета, забеляза някои подробности от лелята. Евелина, облечена като възрастна жена, с шапка, с очила, леко приведена, бавно пристъпяйки към племенника си, го прегърна два пъти (докато го прегръщаше, успя да му прошепне "Обичам те!"), после звучно го целуна.
Започнаха едно обикаляне къде ли не. На мутрата му беше все едно, движеше се след тях на разстояние, спираха се пред разни административни сгради, но откъде да знае, че едната от тях е Британското посолство и че Евелина е уредила точно днес Мечока да се яви на интервю?
Всичко мина перфектно, само където нямаше как Мечока да сграбчи бебето и да го нацелува, да остане насаме с него...
След необходимия срок, Мечока получи на адреса на "леля" си потвърждение, че е одобрен. Визата трябваше да бъде оформена и той можеше да замине!
Нека историята спре дотук!
Защото е безсмислено да бъдат разказани екшъните, които се разиграха при изчезването на Мечока, който предвидливо беше оставил предварително ключ на Евелина от апартамента си в Стара Загора. Неговото пътуване с колата на един приятел до София, перфектната организация от нейна страна за покупката на самолетен билет и късмета да срещне точно тогава на летището една стара своя позната, отговаряща за пътниците, която настани точно навреме Мечока във ВИП салона на излитащия самолет.
Тази невероятна история е колкото истинска, толкова и измислена!
Мечока отдавна е в Канада и всяка неделя следобед е он лайн в интернет. И... познайте с кой чати! Има добра работа, а ако е рекъл Господ, скоро и ще се задоми. Защото Евелина е категорична и непреклонна това да стане!
Евелина е щастлива майка на дъщерите си, не търси Голямата Любов, защото успя да се докосне до нея по най-чистия начин. Има ухажори и кой знае, може един ден и да капитулира пред някой от тях. Защото Мечо е категоричен и непреклонен това да стане!
Шефката... вече не е шефка. Огромната измама беше разкрита, след като Мечока изчезна по този начин. Умно беше момчето! Беше оставило няколко писма, адресирани до който трябва, които бяха неговата бомба със закъснител! Само Евелина трябваше да ги изпрати в необходимия момент! Фирмата на шефката отдавна не съществува, съществуват все още няколкото съдебни иска за измама и нанесени щети. Но това е без значение!
Важното е, че на този свят съществува нещо...
Любовта!
край
Евгения Маринчева
© Евгения Маринчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Създала си нещо безценно, много е вълнуващо!Поздравления и за трите!
-
Прекрасно разказваш, завладяваш...
Изчетох на един дъх трите части.
Поздрав и усмивка. -
Деси, цвети и Теди, радвам се, че прочетохте тази история! Невероятна е, но е факт!
)) -
Много увлекателно разказваш.
Поздрав за невероятната история, Жени!
Важното е, че любовта я има!!! -
Браво, Жени! Невероятна история! И най- важното е, че любовта възтържествува и преодолява всякакви препядствия по пътя си! Поздрави!
-
О, Жени..., колкото е красиво и чисто, толкова е и тъжно...,защото се разделят!!!
Прекрасен, вълнуващ разказ!Браво, миличка, браво! -
Христо, ти и Деси сте провокаторите да публикувам тази история... от Интернетния ми цикъл!
Благодаря ти много!
Здраве и Любов от мене!)) -
Маги, само ми даваш мотивация да пиша още! Благодаря ти!
С обич от Вселената!
:-* -
Жени, не съжалявам, че останах тук до среднощ.
Невероятна история!!!
Грабна ме от началото, та чак до края. Поздравявам те!!! -
На един дъх стигнах до тук.Женичка изненадана съм и очарована. Радвам се , че те срещнах и тук.С обич.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
