Пленница
Декември. Сняг. Вали. Трупа, не спира. Все повече и повече грехове трупа. Вървя. Назад! По бялата пътека оставям черни следи. Омърсявам я. Както всяко невинно нещо бива унищожено рано или късно. Леден въздух, пълен с отчаяни въздишки. Зачервени от болката пръсти. Зимни невъзможни мечти. Замръзнали надежди. Тихи изпарения на радостта. Студени погледи. Смразяващи истини. Аз пристигнах. Но къде? Тук няма никой. Сама съм си, сама със снежинките. Колко са много! Как красиво се топят по кожата ми! Нежно галят хладните ми устни. Де да можеше и той като тях да ме целува, макар и студено. Сълза. Потича. Разбива се в студения асфалт. Умира.
Ах, колко е сурова зимата!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомира Герова Все права защищены
Не знаех. Много ти благодаря!
