liubomira97 (Любомира Герова)
69 245
Dec 21, 2010, 9:19 PM

Пленница 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
609 0 3


Декември. Сняг. Вали. Трупа, не спира. Все повече и повече грехове трупа. Вървя. Назад! По бялата пътека оставям черни следи. Омърсявам я. Както всяко невинно нещо бива унищожено рано или късно. Леден въздух, пълен с отчаяни въздишки. Зачервени от болката пръсти. Зимни невъзможни мечти. Замръзнали надежди. Тихи изпарения на радостта. Студени погледи. Смразяващи истини. Аз пристигнах. Но къде? Тук няма никой. Сама съм си, сама със снежинките. Колко са много! Как красиво се топят по кожата ми! Нежно галят хладните ми устни. Де да можеше и той като тях да ме целува, макар и студено. Сълза. Потича. Разбива се в студения асфалт. Умира.

Ах, колко е сурова зимата!

© Любомира Герова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??