Шаранът ще стане вкусен,мислеше си Ана, беше му сложила лук, орехи и лимон. Искаше да зарадва мъжа си. Извади рибата от печката и я сложи на масата. Наближаваше времето съпруга й да се върне от работа. И той си дойде късно вечерта на три гроздови.
- Глупачка с глупачките, миналата година ти казах, че не обичам шаран, толкова ли си тъпа, че не можа да го запомниш – развика й се той след като влезе в кухнята. Ана не си спомняше да й е казвал подобно нещо, а и миналата година яде от шарана.
Той удари с юмрук по масата и рибата все с тавата се разсипа на пода.
- Повлекана, трябваше риба да купиш – ядосан той отиде в хола, седна пред телевизора, скоро след което заспа.
Ана не каза нищо, мълчаливо засъбира шарана от пода, а от очите й започнаха да капят сълзи. После се облече и изведе кучето, най-добрият й приятел, на разходка.
Докато се разхождаше в парка, не спираше да плаче и мислеше за съпруга си. Бяха женени от три години. Беше мил и внимателен, до момента до който, доктора, който я пре ...