lility (Лилия)
115 107
16 окт. 2011 г., 23:33

По навик 

  Проза » Другие
883 1 2

Отдавна нямам желание за нищо. Нито за обич, нито за топлина, нито да вървя, ала го правя рутинно. Ей така, защото съм свикнала. Защото привикнах да живея с болката в гърдите си и да не правя нищо, за да я няма. Защото отдавна вървя по пътя, по който ме води сърцето, а той е безумно грешен, безумно неправилен и безумно много пъти се спънах по него. Защото съм на границата, в лабиринта с два изхода и аз нямам ни най-малка представа накъде да вървя. Просто се лутам по уличките. Лутам се, както правех до сега. Отдавна нямам желание за нищо. Да обичам - също, но го правя по навик. Навик, от който не мога да се откажа. Сякаш се е сраснал дълбоко в кожата ми и е пуснал корени в кръвта ми. Всичко, което правя. Пътя, по който вървя. Борбата дори, мечтите дори, любовта ми дори... Всичко това - по навик!

© Лилия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесвам как пишеш! Но за възрастта си, много болка мила! А тук, в този разказ... всичко друго може да правим по навик, но да обичаме и да мечтаем трябва да е с желание.Како ни остава, ако ги няма мечтите?!
    Послушай сърцето си, то ще ти говори! Прегръдка, Лили!
  • Безумно,безизходен лабиринт и няма излизане!Хубав ден от мен, Лили!
Предложения
: ??:??