По навик
Отдавна нямам желание за нищо. Нито за обич, нито за топлина, нито да вървя, ала го правя рутинно. Ей така, защото съм свикнала. Защото привикнах да живея с болката в гърдите си и да не правя нищо, за да я няма. Защото отдавна вървя по пътя, по който ме води сърцето, а той е безумно грешен, безумно неправилен и безумно много пъти се спънах по него. Защото съм на границата, в лабиринта с два изхода и аз нямам ни най-малка представа накъде да вървя. Просто се лутам по уличките. Лутам се, както правех до сега. Отдавна нямам желание за нищо. Да обичам - също, но го правя по навик. Навик, от който не мога да се откажа. Сякаш се е сраснал дълбоко в кожата ми и е пуснал корени в кръвта ми. Всичко, което правя. Пътя, по който вървя. Борбата дори, мечтите дори, любовта ми дори... Всичко това - по навик!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Всички права запазени
