25 мар. 2021 г., 07:31

По перваза на дните 

  Проза » Другие
357 0 3
1 мин за четене

 

 

 

Малките часове на нощта са наши съюзници... Тогава разстоянието между нас не тежи толкова заради всички изписани думи. Споделям деня си с теб, а смехът ми се превръща в джаз, който слушаш, докато палиш поредната цигара. 

Понякога самотата ме надвива и се чувствам крехка и малка. Студено ми е без ръцете ти и ми се иска да се сгуша в прегръдките ти. Тогава съм въздишка, полунощна сянка, дим от цигара.

Устните ми са натежали от желание да те целунат. Все още помня вкуса на кожата ти и почти не съм тъгувала, заради обещанието, което ти дадох. Помня последната ни нощ заедно. Новолунието. Време само за очертания на тела и копнежи.. Как бавно разкопчаваш роклята ми и тя се свлича в краката ми…Пръстите ти, плъзгащи се по извивката на гръбнака ми…

Липсва ми споделената топлина на дланите ни...Очите ми са пълни с неизговорени думи и с разстояния. Само ти можеш да заключиш в прегръдките си всичките ми тревоги. Да ме събереш, когато съм се разпиляла.

И само едно твое „обичам тее достатъчно на вярата ми. Да диша...

 

 

 

© Дъждовно момиче Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, SMooth,Пепи и Ивайло Христов! Радвам се и за надникването, и за това, че написаното ви харесва.
  • Ескизно е, но ми хареса усещането и стилистиката ти. Браво!
  • Хубаво е! И заглавието ме привлече, поздравления!
Предложения
: ??:??