Mar 25, 2021, 7:31 AM

По перваза на дните 

  Prose » Others
543 0 3
1 min reading
Малките часове на нощта са наши съюзници... Тогава разстоянието между нас не тежи толкова заради всички изписани думи. Споделям деня си с теб, а смехът ми се превръща в джаз, който слушаш, докато палиш поредната цигара.
Понякога самотата ме надвива и се чувствам крехка и малка. Студено ми е без ръцете ти и ми се иска да се сгуша в прегръдките ти. Тогава съм въздишка, полунощна сянка, дим от цигара.
Устните ми са натежали от желание да те целунат. Все още помня вкуса на кожата ти и почти не съм тъгувала, заради обещанието, което ти дадох. Помня последната ни нощ заедно. Новолунието. Време само за очертания на тела и копнежи.. Как бавно разкопчаваш роклята ми и тя се свлича в краката ми…Пръстите ти, плъзгащи се по извивката на гръбнака ми…
Липсва ми споделената топлина на дланите ни...Очите ми са пълни с неизговорени думи и с разстояния. Само ти можеш да заключиш в прегръдките си всичките ми тревоги. Да ме събереш, когато съм се разпиляла.
И само едно твое „обичам те“ е достатъчно на вяр ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дъждовно момиче All rights reserved.

Random works
: ??:??