По перваза на дните
Малките часове на нощта са наши съюзници... Тогава разстоянието между нас не тежи толкова заради всички изписани думи. Споделям деня си с теб, а смехът ми се превръща в джаз, който слушаш, докато палиш поредната цигара.
Понякога самотата ме надвива и се чувствам крехка и малка. Студено ми е без ръцете ти и ми се иска да се сгуша в прегръдките ти. Тогава съм въздишка, полунощна сянка, дим от цигара.
Устните ми са натежали от желание да те целунат. Все още помня вкуса на кожата ти и почти не съм тъгувала, заради обещанието, което ти дадох. Помня последната ни нощ заедно. Новолунието. Време само за очертания на тела и копнежи.. Как бавно разкопчаваш роклята ми и тя се свлича в краката ми…Пръстите ти, плъзгащи се по извивката на гръбнака ми…
Липсва ми споделената топлина на дланите ни...Очите ми са пълни с неизговорени думи и с разстояния. Само ти можеш да заключиш в прегръдките си всичките ми тревоги. Да ме събереш, когато съм се разпиляла.
И само едно твое „обичам те“ е достатъчно на вярата ми. Да диша...
© Дъждовно момиче Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, SMooth,Пепи и Ивайло Христов! Радвам се и за надникването, и за това, че написаното ви харесва.
-
Ескизно е, но ми хареса усещането и стилистиката ти. Браво!
-
Хубаво е! И заглавието ме привлече, поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
