Nella_gold (Нели )
841 4525
18 окт. 2007 г., 09:00

Почивката 

  Проза
831 0 9
3 мин за четене

            Беше лятото на 1997-ма.

            Имахме карта за почивка на море -  в Приморско. Денят, в който трябваше да пътуваме, беше толкова чакан от хлапетата! Защо ли? – ще попита някой. Ами ще му отговоря – щяхме да пътуваме с влак. В къщи се изреждаха въпрос след въпрос поради тая причина, тъй като за тях думата "влак" беше табу все още.

            И така – дойде дългоочакваният ден. Отидохме на гарата.  Търпението ми вече беше почти на изчерпване по отношение на детските въпроси.

            Най-после. Влакът спря на гарата и ние се качихме. И понеже беше претъпкан от народ, си намерихме местенце в коридора. Въпреки това радостта на децата беше неописуема. Каката въодушевено разправяше това-онова за влака на братчето си. Онова, което беше чувала. Бяха на 7 и 5 години.

            От едното купе пътничка съжали децата и ги покани да влязат. Сториха им местенце. Синът ми обаче не спираше да пита и дърдори. А ние с мъжа ми останахме в коридора.

            По едно време поглеждам хлапетата дали мируват в купето, и що да видя – синчето въодушевено обясняваше нещо на аудиторията, махайки с ръце. А народа се залива от смях. Един от пътуващите забелязал, че ги наблюдавам, отвори вратата на купето и каза:

            - Госпожо, я попитайте сина си какъв ще става като порасне?

Аз изгледах с недоумение хората и се обърнах към малкия:

      - Ице, какъв ще ставаш, маме, като пораснеш?

Защо ли ми трябваше! Отговорът му ме потресе, меко казано. Не знаех как да реагирам.

      - Как какъв?! –недоумяваше той. –Ами комунист бе, мамо!

Аз сигурно съм изглеждала доста странно, защото той продължи да пояснява:

      - От тия бе, дето да карат влака!

      - Аха! – кимнах одобрително с глава. Бях разбрала от кои комунисти ще да е моя син.

      А хората вече се смееха през сълзи…

…

      Пристигнахме в хотела, в който трябваше да се настаним. Спряхме да отдъхнем във фоайето, а и без това трябваше да се регистрираме. Малкият обаче, превъзбуден от емоциите с пътуването, не престана с гениалните хрумвания. Реши, че му се пишка. Хвана кака си за ръката и тръгнаха натам.

      Не знам какво всъщност им беше щукнало, но… процедурата ми се видя твърде продължителна. Тръгнах към тоалета и наближавайки вратата, дочух странни детски викове – от радост… Изтръпнах! Не знаех какво се случва зад тази врата и любопитството ми бе прекалено вече - отворих я със замах, и що да видя: просторно антре с мокър теракот. Невероятен смях и… щура гонитба!

      Хванах се за главата! А хлапетата даже не ме виждаха – гонеха малки дървесни жабчета по пода и се опитваха да ги уловят. Поех си дълбоко въздух! Не посмях да викам… Само процедих през зъби:

      - Измийте си ръцете, и марш навън! На баща си ще обяснявате какво правихте тук!

      А синковецът почти ревешката ми рече:

      - Мамооо, моля те де, поне едно ми хвани – за спомен!

 

      Какво да ги правиш?

      Детски им истории…

© Нели Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??