Навън е мрачно.
Също като душата ми тогава.
Ще завали. За да отмие мръсотията по прашните улици, за да
изчисти градинката в парка, да заличи последните следи от
идващата пролет.
Вървя забързано. Не бих искала да ме намокри.
Пак ще трябва да си суша дънките на простора.
А ми трябват за утре.
По дяволите!...
Усещам първата капка по кожата си сякаш е въглен.
Постепенно започва да ръми.
Хората около мен бързат. И те не искат да ги мокри. ...