Под сянката на Стария бряст
(репортаж от мястото на събитието)
Една, че две, че три, че даже четири весели години, пълни с радост и дружен смях, с поезия, песни и приятелски прегръдки, ний пак се тук събрахме, на поредната Национална среща на „откровенци“.
В подножието на „Сините камъни“, под сянката на Стария бряст, от всички краища на Родината пристигнаха красиви и елегантни поетеси, поети, изпълнени със страст и вътрешен огън, остроумни прозаици и чаровни стихоплетки, за да срещнат стари познайници и за да се родят нови приятелства. Творци от двата пола да срещнат нови музи, които да ги вдъхновяват до следващата среща, а може би и по-задълго.
Целувки и прегръдки, неочаквани срещи и радостни възклицания станаха повод Старият бряст да наведе глава за дълбок поклон пред силата на творческата муза и искреното и чисто приятелство, свързващо „откровенци“ от градове, села и паланки.
Точно в 17,30 местно време тук се появи и Президентът Админ с блестящата си свита, сред която блестеше с неотразимия си чар главната редакторка „Изречена“ – Мая, за пръв път придружена от изключително красив и неотразимо привлекателен чуждестранен кавалер, на име Абсент. Той я гледаше с толкова влюбени очи, че някои от дамите силно ù завидяха и го примамваха към себе си с кашкавалени хапки и свежи парченца краставица от огромните салати „Печ“, специалитет на заведението.
Самата Мая откри Националната среща, приветствайки с едно топло „добре дошли“, давайки думата на стеснителния „Смиф“, който прекрасно се справи с ролята на водещ, сякаш цял живот е бил част от сутрешния блок на тв „Скат“.
На микрофона се редуваха поети и поетеси, за да прочетат последните плодове на неизчерпаемата си муза.
Залата зави от удоволствие, когато за пръв път зад микрофона, облечен в алена риза, застана срамежливият „Гудман“, цъфнал като полски мак сред горска поляна.
Във встъпителното си слово Гудман информира присъстващите за последните новини от културната хроника на град Чирпан. Но сублимният момент настъпи, когато той съобщи изненадващото решението от 1 януари 2015 година членството в сайт "Откровения“ да стане платено. Най-изненадан беше самият Админ, а в очите на „откровенци“ се появиха сълзи на умиление и удовлетворение. Най-после се сбъдваше една толкова лелеяна мечта.
Съобщението предизвика възмущението на редакторите, които справедливо се възмутиха, че от първи януари вече ще получават 2000 лв/месец за доброволния и самоотвержен труд, с който са се нагърбили за благото на пишещите братя и сестри.
„Не щеме ний пари, не щеме ний блага, се провикната те в хор, а присъстващите почти заплакаха от умиление.
Е, ако много настоявате, ще ги взимаме, но знайте, че ще го правим с отвращение, - се провикна една от тях. Но множеството не ù обърна внимание.
Втората бомба падна като атомната над Хирошима през август 1945. Неизвестен меценат беше платил хотелските стаи, вечерята на всички участници в Националната среща 2014 год. Даже сутрешното кафе на следващата сутрин край езерото в парка беше предварително платено.
А когато Админ стана и раздаде на всички по една чистак нова „стотачка“, Сините камъни, извисили твърдата си снага над града на 100 войводи, почервеняха от яд и завист. И небето се озари с цвета на късен люляк. Но страстите достигнаха апогея си, когато се разчу, че неизвестен дарител е изпратил чрез интернет банката „Pay Pal“ на всички участници по 100 (сто) канадски долара.
Заради някои неверници мнозина си направиха снимки с банкнотите „столевки“ в ръка и незабавно ги публикуваха във ФБ.
Сълзи на раздяла, обещания за нови срещи, целувки и прегръдки бяха десерта на вечерта.
Но, както винаги в приказките с щастлив край, има и едно сърце, което след тазгодишната среща ще страда и ще очаква с изключително вълнение и затаен дъх следващата среща с надеждата, че тя ще се състои в Ловеч. (От деликатност авторът не желае да разкрие името на чаровната стихоплетка, пленила сърцето на един млад творец).
Мили приятели „Откровенци“, ако слуховете се окажат верни, догодина ръководството на сайт „Откровения“ смята да удвои премиите, така че не пропускайте своя шанс, макар и минимален.
Един колега беше казал, че „септември ще бъде май“, а защо пък юни да не се окаже април.
Щастливи летни отпуски и нови творчески успехи!
Ваш верен приятел Чико Чиков.
© Крикор Асланян Все права защищены