Подарен миг!
"Животът не се измерва с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!"
" Ела! Ела!... Хайде, ела насам! Не стой там сам! Моля те, ела! Хей, подай ръка!"
Цял живот бих подарила, само да мога, на онези мигове, които те карат да настръхваш, да се замечтаваш. Затова цял живот пиша за миговете и ги подарявам на хора, които искат да изживеят своя миг. Ако можех да пея, бих ги възпяла, ако можех да рисувам, бих ги нарисувала, ако можех...
Ако бях Богиня, бих подарила онези хубави мигове на тези всички хора по света. Но аз съм просто едно момиче, което живее в свят на мечти и думи. Затова подарявам тези мигове само с мечти и думи.
"Ела, не се страхувай! Подай ми ръка... да, точно така! Не се страхувай, отпусни душата си!
Искаш ли да полетим в облаците? Да? Знам много е красиво! Цялото синьо небе, все едно плуваш в памук. На мен много ми е удобно на този облак. Ела насам! Защо си толкова далеч? Аз нямам нищо против да споделя облака с теб.
Затварям очи, затвори и ти. Искам ...