Подарен миг

                Подарен миг!

"Животът не се измерва с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!"

" Ела! Ела!... Хайде, ела насам! Не стой там сам! Моля те, ела! Хей, подай ръка!"

Цял живот бих подарила, само да мога, на онези мигове, които те карат да настръхваш, да се замечтаваш. Затова цял живот пиша за миговете и ги подарявам на хора, които искат да изживеят своя миг. Ако можех да пея, бих ги възпяла, ако можех да рисувам, бих ги нарисувала, ако можех...

Ако бях Богиня, бих подарила онези хубави мигове на тези всички хора по света. Но аз съм просто едно момиче, което живее в свят на мечти и думи. Затова подарявам тези мигове само с мечти и думи.

"Ела, не се страхувай! Подай ми ръка... да, точно така! Не се страхувай, отпусни душата си!

Искаш ли да полетим в облаците? Да? Знам много е красиво! Цялото синьо небе, все едно плуваш в памук. На мен много ми е удобно на този облак. Ела насам! Защо си толкова далеч? Аз нямам нищо против да споделя облака с теб.

Затварям очи, затвори и ти. Искам да те пренеса в един друг свят, свят по-добър, за мен и теб. Кой е този свят ли? Не знам, ти решаваш къде е това място.

Затваряйки очи, пред мен се отварят много нови места. А това било градина, розова градина. Тук най-вероятно има милиони червени рози, не, не, по-скоро милиарди! За малко да забравя, внимавай къде вървиш, все пак сме на небето.

Слънчевите лъчи толкова нежно галят тези рози, игриво... Навсякъде е толкова тихо, че се чува само песента на птичките, които толкова прекрасно чуруликат, че чак не мога да спра да им се наслаждавам.

Много е красиво! Искаш ли да те отведа на друго място? След като преминем градината, има езеро. Прегърни ме! Моля те, прегърни ме! Да, тук, под звездното небе.

Лунните лъчи тихо галят косите ти. Отражението им в езерото създава такава красота. Красота, която има само в сънищата и мечтите ми! Да, това там е нашата къща! С нашата розова градина...

Добре дошъл в моята мечта, но виждам, че не е само моя.

                                         ***

И така аз подарих един миг и една мечта на един човек, човек, който значи много за мен. Ако бях Богиня, бих направила  този миг реалност! Но не съм Богиня и не мога!

Цял един живот подарявам и ще продължавам да подарявам мигове.

Миг преди да си пожелая всичко това, не бях се замисляла, че този миг може да бъде реалност.

Ако можех да сътворявам мигове, щях да сътворя не само този, а хиляди други.

Подарявам ти го този миг, защото знам, че ти точно него искаш! Откъде знам ли? Та нали точно ти ми каза. Не искам да споделям само мигове с теб, искам да споделям с теб целия си живот!

В един миг бяхме непознати, а в следващия се обичахме!